— Какво за дъщеря ти?
— Ами не сме близки с нея.
— Чувал съм.
— Докато Рей беше губернатор, се преструвахме колкото за пред медиите. Семейни снимки. Статии в списанията. И други такива дивотии. Но истината е, че от години не сме близки.
— Отпреди Рей?
— Проблемите започнаха още преди Рей, да. Но се влошиха, след като тя се омъжи.
Боунс натопи коричка хляб в супата си. Супата беше гореща и очите му се насълзиха.
— А с Рей разбирахте ли се?
— Той ми харесваше. Не принадлежах към най-вътрешния му кръг, но от време на време разговаряхме за политика.
— А искаше ли да принадлежиш към най-вътрешния му кръг?
— През две хиляди и шеста година Рей Пери, който никога не бе заемал изборна длъжност, изведнъж стана губернатор на щата Илинойс. И го направи, без да му мигне окото. Чувствах се като някакъв стар треньор по бейзбол, който е погледнал към скамейката с резервите и изведнъж е открил там следващия Мики Мантъл. Можеш да бъдеш сигурен, че исках да съм в играта.
— Но не беше.
— Политически, не. Но Рей винаги се е държал добре с мен. Беше твърде умен, за да се държи зле. Освен това с него никога не разговаряхме за Мари. И в това отношение беше умен.
— Смяташ ли, че дъщеря ти му е помогнала да изчезне?
Боунс поклати глава.
— Не би се изложила на такъв риск.
— А обичаше ли го?
— Мари не е способна да обича. Във всеки случай не в смисъла, в който ти и аз го разбираме.
Оставих лъжицата и облегнах лакти на масата.
— Имаш ли да ми кажеш още нещо, Боунс?
Той посочи с пръст към купата ми.
— Яж си супата.
— Не е чак толкова хубава.
Боунс спря да се храни и така се прегърби, че главата му се скри между раменете.
— След като дъщеря ми се омъжи, се случиха някои неща. Неща, които останаха скрити за широката публика.
— Обвиненията в корупция? Съдебният процес?
— Не, става дума за нещо лично.
Пред очите ми изплува образът на Карън Симон.
— Друга жена?
Боунс дори не си даде труд да отговори, само махна с ръка.
— Дъщеря ми може да не си падаше по Рей, но той я обичаше. Почти толкова, колкото и себе си.
— Е, какво беше тогава?
— След като Мари се омъжи, тя напълно излезе от релси. Искам да кажа, че винаги си е била леко смахната, още като дете, но този път нещата загрубяха. Беше затворена в себе си и параноична, изпадаше в пристъпи на дълбока депресия. От това, което знам, Рей й давал лекарства в големи дози и смятал да я настани в психиатрия.
— А сега?
— Нямам представа. Изглежда ми по-стабилна. Поне от разстояние.
— Кога за последно си разговарял с нея?
— Откакто Рей се чупи, не сме разменили и една дума. Обаждах й се. Оставях съобщения. Нищо.
— Какво искаш от мен?
— Мари ли те нае?
— Това е поверителна информация, Боунс.
— Няма значение. Искам да оставиш всичко това. Рей няма да се върне, а животът продължава. И всички сме длъжни да гледаме напред. Особено дъщеря ми.
— Може би тъкмо тя не желае да гледа напред.
— Ами помогни й! Измисли нещо. Кажи й каквото сметнеш за добре. Просто оставете Рей Пери на мира. Това е, което искам от теб. Нищо повече, нищо по-малко.
— И за какво ми е да ти помагам?
— Тук е Чикаго, Кели. Така се постъпва.
Боунс откъсна още един залък хляб и го натопи в супата си. Надигнах се да си ходя, но се спрях.
— Как ще реагираш, ако ти кажа, че дъщеря ти вече е съгласна с теб?
— В какъв смисъл?
— Убедена е, че Рей няма да се върне. Смята, че може и да е мъртъв.
Старецът натъпка залъка в устата си и изкриви лице в мъртвешка усмивка.
— Тогава пък аз ще ти кажа, че те лъже. Поне това й се удава. Винаги е била страхотна лъжкиня.
15
През следващата седмица оставих случая да отлежава. Подобно на рибар, който е заложил стръв на всички въдици, аз трябваше да бъда търпелив, да се оставя да ме носи течението и да се радвам, ако нещо клъвне. Всяка сутрин ставах в шест и излизах да тичам. Обикновено започвах от тотема на брега на езерото и тръгвах на юг, подминавах Белмонт Авеню и „Фулъртън“ и покрай плажа стигах до увеселителния парк „Нейви Пиър”. Докато тичах, наблюдавах вълните, които идваха откъм изток и се разбиваха в гранитното подножие на града. После се прибирах за малко в апартамента, колкото да си хвърля един бърз душ, да си направя кафе и към девет да съм в офиса. Отивах там да се заровя в миналото на Рей Пери, да проверявам разни твърдения, че бил видян тук или там, да намеря заешката дупка, през която бившият губернатор бе пропаднал вдън земя. На два пъти през тази седмица обаче се отклоних от изградения си дневен режим. Отклоненията бяха и неочаквани, и не дотам. Те включваха петминутно пътуване с кола до центъра и изкачване с асансьор седем етажа нагоре до помещенията на „Уютен дом“ в болница „Прентис“, където се намираше бебето Винс.