Свещеникът продължаваше да говори с нисък глас, като фиксираше с поглед жертвата си.
— Това тук са копия от малка част от делата за професионална небрежност, водени срещу тази клиника. — Докато говореше, той подреждаше документите върху масата. Младата жена извади главата си изпод качулката и ги огледа. — Ние сме загрижени за твоята безопасност, Елена, както и за живота на бебето ти — продължи свещеникът. — На по-малко от три километра от тук има друга клиника. С уелнес център и професионално, грижовно обслужване. Ще ти предоставят всичката информация, от която имаш нужда. И най-важното, ти и бебето ще бъдете в безопасност.
Свещеникът наведе глава на една страна, опитвайки се да срещне погледа й. Напразно. Той докосна една от асистентките си по ръката.
— Мериън може да те откара дотам. Ще изчака, докато те приеме лекарят, после ще те върне обратно.
Елена повдигна глава.
— Не трябва ли да имам записан час?
Тримата се усмихнаха като един.
— Можем да те вредим още днес до обяд — каза свещеникът. — Няма да чакаш.
Той започна да се надига от мястото си. Аз станах и пристъпих към тях.
— Какво сте се разбързали, отче?
Свещеникът издаде устни напред и примигна нервно.
— Какво обичате, моля?
— Не знам точно. — Грабнах един стол, обърнах го с облегалката напред и седнах на него. — Нашата приятелка трябва да вземе решение. Като за целта трябва да й се даде възможност да помисли, не смятате ли?
Усещах погледа на Елена, който се спираше ту на мен, ту на свещеника.
— Абсолютно! — каза свещеникът. — Но най-доброто решение, единствено вярното решение е това, което почива на информираност.
— Съгласен съм. — Пресегнах се и взех едната от преписките. — Виждам, че сте й предоставили информация за клиниката отсреща.
— Това е опасно, мръсно място — намеси се бабата, като вдигна ръка до устата си и се изчерви.
Кимнах.
— И все пак най-добре е Елена сама да реши. Ти как мислиш, Елена?
Всички погледи се извърнаха към младата жена. Елена свали качулката си и се поизправи на стола. Беше латиноамериканка и се оказа още по-млада, отколкото ми се бе сторила на пръв поглед. Едва ли имаше повече от шестнайсет. При това беше изумително красива.
— Защо просто не ми дадете адреса на този уелнес център? — Елена се усмихна на тримата активисти с ослепително белите си зъби. — Ще им се обадя, може и да намина.
— Става дума за здравето ви, на теб и на детето — каза кротко свещеникът. — Наистина ли държиш да изчакаш?
— Искам да обмисля нещата, ако нямате нищо против.
Свещеникът постави длани върху ръцете й, притвори очи и кимна. Той усещаше кога рибата се е изплъзнала от въдицата и не възнамеряваше да губи време за втори опит.
— Разбира се, разбира се. Благодаря ти за отделеното време, Елена…
— Рамирес.
— Рамирес. Ако имаш въпроси, моля да ни се обадиш.
Той пъхна една визитка в ръката й, кимна ми и си тръгна. Двете му асистентки се изнизаха след него и заеха позиции на отсрещния тротоар.
— Как си? — казах аз.
Бяхме сами и Елена отново се бе свила в черупката си.
— Добре — отвърна тя.
— Казвам се Кели.
— Странно име за мъж.
— Това е фамилията ми. Всъщност съм Майкъл. Хареса ли ти това, което чу от тези хора?
Тя вдигна рамене и погледна визитката на свещеника в ръката си.
— Нарича се Чикагският метод — казах аз.
— Какво?
— Подходът, който приложиха към теб, за да не абортираш. Нарича се Чикагският метод.
— И за това ли има методи?
— За всяко нещо си има метод, Елена. — Забелязах как в очите й отново проблесна искра и продължих да говоря: — Чикагският метод е разработен от така наречената „Лига за действие в името на живота“. Той се основава на благост и ненатрапчивост. Обърна ли внимание, че не ти показаха снимки на бебета, дори не споменаха думата „аборт“? Идеята е да те информират относно делата за професионална небрежност, които се водят срещу клиниката, и за рисковете, които тя представлява за здравето ти. След което да ти предложат алтернатива.