— И това е уелнес центърът?
— Именно. Който може да е прекрасно място, но там не се правят аборти. Това пропуснаха да ти кажат.
— Лъгали са ме?
Поклатих глава.
— Не точно. Просто ти излагаха определени факти. Като същевременно премълчаваха други. Моето мнение е, че не са лоши хора. Освен това те не могат да решават вместо теб. Но ми се струва, че ти го знаеше и без да ти го казвам.
— Откъде знаеш всичко това?
— Искаш да кажеш, защо застанах на твоя страна? Да кажем, че винаги съм на страната на по-слабия. В случая това си ти.
— Аз съм в края на втория месец.
— Как се чувстваш?
— Не искам да ми личи. Затова съм се навлякла така.
Тя вдигна нагоре ръце, после отново ги пъхна в джобовете на суичъра.
— Боиш се, че някой може да разбере?
— Просто трябва да взема решение.
— Била ли си преди в тази клиника?
— Отбих се миналата седмица. Днес трябваше да е второто ми посещение. Струва ми се, че се приближавам до решението.
— А от какво се боиш, Елена?
— От нищо не се боя.
— Кой лъже сега?
Тя имаше пъстри очи, а гъстата й черна коса бе лъскава.
— От бащата ли се боиш? — попитах я аз.
Тя поклати глава.
— От семейството ти?
Тя извади от джоба си намачкан лист хартия и го постави на масата. Разгънах го внимателно. Беше полицейски протокол с дата отпреди четири години. Започнах да го чета. Елена ме изпревари:
— Най-голямата ми сестра, Лурдес, забременя, когато беше на моя възраст. Баща ми извади пистолет в кухнята и го завря под брадичката й. Майка ми гледаше от вратата. Аз бях застанала зад мама и също гледах. Миг преди да дръпне спусъка, той отклони леко дулото и проби дупка в тавана. Сестра ми се свлече на земята…
Гласът й потрепери и тя помълча за секунда. Аз седях и чаках.
— Баща ми се надвеси над Лурдес с пистолета в ръка. Опря го до главата й и я нарече puta. Каза й да благодари на Дева Мария, задето мозъкът й не е опръскал тавана. Лурдес започна да се моли, но гласът й трепереше. Разплака се и не можеше да си спомни думите на молитвата. По-късно пристигна полицията. — Елена кимна към листа в ръката ми. — Когато се събудих на следващата сутрин, сестра ми я нямаше. Не съм я виждала оттогава. Бях се заклела, че никога няма да се докарам дотам. Като Лурдес. — Тя обгърна с ръце корема си. — А ето че се докарах.
— Как се казва баща ти? — попитах аз.
— Рафаел. Рафаел Рамирес.
— Откъде има пистолет?
— Той е полицай.
Прегледах набързо протокола. Следователят бе заключил, че не са налице достатъчно доказателства за арест и че става въпрос за „случайно произведен изстрел“.
— Може ли да го задържа? — попитах аз, като вдигнах листа нагоре.
— Стига да си го получа обратно.
Извадих визитката си и й я дадох.
— Колко време имаш, за да вземеш решение?
— Още един месец. След това е опасно.
— Помисли си какво би желала да се случи. Какво ти би искала да направиш. Не някакъв свещеник с купчина съдебни преписки или група бабички с плакати. Не някакъв като мен. Не баща ти. Помисли и реши. Защото ти си тази, която ще носи последиците. Става ли?
Тя кимна.
— Добре. Когато решиш какво искаш, обади ми се и аз ще се опитам да ти помогна. Междувременно, ако не възразяваш, бих искал да поговоря с баща ти.
— Казах ти, той е полицай.
— Знам как да разговарям с полицаи. Аз самият бях такъв. Колко братя и сестри имаш?
— Четири момичета сме.
— Имейлът ми е на визитката. Прати ми социалния й номер и ще видя дали мога да я открия.
Визитката ми потъна в един от джобовете й и Елена се усмихна. Невероятно красива. Невероятно млада. И невероятно възрастна.
17
Останалата част от времето до обяд протече мудно. Активистите заговориха още поне три жени, една от които реши да не влиза в клиниката и бе откарана нанякъде с кола от член на групата, вероятно във въпросния уелнес център. Малко преди да стане обяд, активистите се натъпкаха в две коли и си тръгнаха. От този момент нататък стана наистина скучно. Обядвах в „Макдоналдс“, после запълвах времето си, като пиех кафе и се опитвах да си припомня пълния списък с играчите на, Чикаго Булс“ от последните шест отбора, участвали в шампионати. Бях на четвъртия, когато Мари Пери най-после излезе от клиниката. Когато спря на светофара на „Армитидж“ и „Деймън“, аз бях през три коли зад нея.