— Сигурно дразниш мнозина.
Усмихнах се.
— Мислиш ли, че ще откриеш Рей?
— Може би не, но все нещо ще открия.
— Изглеждаш доста самоуверен.
— Аз съм ирландец. Ние сме си такива.
— Добре казано! — Карън наклони леко чашата си към мен, после изведнъж спря и стана сериозна.
— Какво има сега?
— С риск да си кажеш, че съм пияна, мисля, че мога да ти помогна.
— За Рей ли?
— Да.
— Права си. Сигурно си пияна.
— Имам добри инстинкти за хората. Може да ме ползваш като довереник.
— И за какво ми е довереник?
— А защо не? Познавах Рей. Познавам много от приятелите му. След броени месеци моята фондация ще затвори врати и аз ще трябва да взема първия автобус за дома. И може би никога няма да се върна.
— И преди разни хора са се залавяли да ми помагат.
— Е, и?
— И някои от тях са се прощавали с живота си.
Разговорът прекъсна за кратко.
— Аз нямам намерение да се прощавам с живота си, Майкъл!
— Те също нямаха.
— Няма да тръгна с теб да разбивам къщи или нещо такова.
— Искаш да кажеш, просто ще си приказваме в някой бар?
— Именно. Ще се виждаме в някой бар и ще си приказваме.
— Не става, Карън. Съжалявам.
— Защо?
— Казах ти. Твърде опасно е.
— Вече знам, че си получил съобщение от някакъв, който се занимава със строеж на шосета. Ще ми кажеш ли нещо повече?
Почесах се по брадичката. Карън седеше и ме наблюдаваше търпеливо.
— Ще ти кажа още едно нещо. Само защото може би си в състояние да ми помогнеш. Има една компания, която се нарича „Бийкън Лимитед“. Чувала ли си за нея?
Тя поклати глава.
— Дарили са много пари на Рей, срещу което са получавали големи поръчки.
— Какви поръчки?
— Малко е сложно, но „Бийкън“ притежава множество пътностроителни фирми. За строеж на пътища в Илинойс.
— Е, и?
— Ако някога чуеш нещо, обади се да ми кажеш.
— Какво по-точно?
— Не знам. Най-вероятно няма да чуеш нищо.
— Мислиш, че „Бийкън“ има нещо общо с изчезването на Рей?
— Възможно е.
Карън се намръщи.
— Не, не е.
— Наистина ли?
— Рей изчезна, защото така е искал. А не защото някой го е принудил да го направи. Във всеки случай не заради някаква зловеща конспирация на пътностроителни фирми.
— Тоест Рей просто е избягал, за да не влезе в затвора?
— Най-вероятно.
— Не ми изглеждаш напълно убедена.
— Казах ти, личният живот на Рей куцаше.
— Като под „личен живот“ разбираш брака му?
— Да. Искаш ли още една бира?
Поставих дланта си върху ръката й.
— След минутка. Казваш, че Рей е изчезнал, за да се махне от Мари, а?
— Мисля, че Рей обичаше съпругата си едва ли не повече от себе си. В известен смисъл бракът му се бе превърнал в доживотна присъда. В нещо също толкова нетърпимо, колкото и другата присъда, произнесена от съда. Изчезвайки, с един куршум Рей уби два заека. Дали така го е замислил, или просто така се е получило, не знам. Но това е резултатът. А сега искаш ли още една бира?
19
Изпихме още две бири, изпросихме по една цигара от съседната маса и към десет и трийсет си тръгнахме. Бях гладен. Карън умираше от глад. Затова се качихме в колата й и подкарахме. По-точно, аз подкарах. Тя се настани на съседната седалка и се заигра с радиото. Опитах три различни заведения — два италиански и един тайландски ресторант, — но и трите вече затваряха. Следващото, в „Рейвънсууд“, на име „Бафето“, все още предлагаше храна за вкъщи. В „Бафето“ имаха фурна с дърва и една пица се приготвяше за три минути. Това реши въпроса. Поръчахме си една голяма „Маргарита“ и я отнесохме в апартамента ми. Минаваше единайсет, когато отворихме входната врата. Маги ме очакваше вътре.
— Каква чаровница!
Карън приклекна да я почеше зад ушите. На Маги това толкова много й хареса, че се търкулна по гръб, за да получи пълната програма. Отидох в кухнята, за да донеса чинии и две бири от хладилника. Когато се върнах, Маги беше застанала нащрек, размахваща опашка и поглеждаща очаквателно ту към мен, ту към кутията, от която се разнасяха божествени аромати.
— Не й обръщай внимание — казах аз.
— Вечеряла ли е?
— Имаш ли куче?
Карън поклати глава.
— Може да са вечеряли пет пъти, но винаги ще се намери място за шести. Имаш ли нещо против да я изведем на кратка разходка?
Маги не държеше толкова на разходката си, колкото ние двамата. Все пак в къщата имаше пица. Ядохме в дневната. Пицата беше страхотна, тънка и хрупкава, с парченца моцарела и аромат на босилек.