— Аз си мислех, че в Чикаго правят само пици в дълбока тава, от ония, дебелите — каза Карън, като посягаше за още едно парче.
— Харесва ли ти?
— Много е яка! — Тя прегъна парчето си на две и отхапа върха. — Както виждаш, наистина бях примряла от глад.
— Вземи си още. Иначе, каквото остане, отива за звяра.
Маги отново облиза цялото си лице с език и се примъкна още по-близо до пицата.
— Ама много е сладка!
— Вземи си и ти куче.
— Много бих искала. Може би след като си намеря постоянно място.
— Не смяташ това да е Чикаго, така ли?
— Засега нямам нищо предвид. Освен това има и не толкова скъпи места за живеене.
— Тук има много неправителствени организации.
— Е, да, но… — Карън обърса устата си със салфетка и отпи от бирата.
— Но какво?
— Благотворителната общност е сравнително малка. А името на Мари Пери все още има значителна тежест..
— Смяташ, че ще ти прави мръсно ли?
— Не съм казала такова нещо. Всъщност не е и нужно. Клюките, които се разпространяваха за двама ни с Рей, са предостатъчни.
— Опитвала ли си се да поискаш сметка на медиите заради тези статии?
— Как да им я поискам?
— Знам ли? Да ги съдиш.
— Ако трябва да бъда честна, Рей пострада повече. А и всичко това приключи, след като му повдигнаха обвиненията.
— Смяташ ли, че кариерата ти в Чикаго е провалена завинаги?
— Може би не. Може би просто искам промяна в живота си. Не съм от тук, че да държа толкова да остана.
— А откъде си?
Карън вдигна с два пръста разтопено парче моцарела от чинията си.
— Може ли? — Кимнах и тя го подаде на Маги, която облиза пръстите й. — Израснала съм на различни места.
— Каза нещо за връщане на изток?
— Всичките места бяха на изток. Родителите ми загинаха при автомобилна катастрофа, когато бях на седем.
— Съжалявам, Карън.
Тя вдигна ръка.
— Благодаря, но това беше отдавна. Така или иначе, едно дете на тази възраст не става за осиновяване. Разни бездетни двойки идваха на оглед, така да се каже, но дотам. Подмятаха ме от приемно семейство на приемно семейство, докато пораснах достатъчно, за да се грижа сама за себе си.
— Сама ли плати за университета?
— Две години следвах в общински колеж. След това успях да спечеля стипендия. Е, става ли ти ясно? Нямам връзки. Нямам корени. Нищо не ме свързва с Чикаго. А теб?
— Тук съм роден.
— А останалото?
— Останалото какво?
Тя се огледа наоколо.
— Това? — Посочи с ръка апартамента. — Ти? Животът ти? Трябва да има и още нещо освен късно лягане и пистолети.
— Ако не броим Маги, всичко е пълен провал.
— Съмнявам се. Защо няма жена в живота ти?
— Откъде знаеш, че няма?
— А има ли?
Станах и отнесох чиниите в кухнята. Карън ме последва.
— Не е честно, Кели.
Отворих хладилника.
— Искаш ли още една бира?
Тя поклати глава. Аз си извадих една, отворих я и се облегнах на барплота. Карън се настани на един от високите столове и зачака.
— Барът, в който бяхме тази вечер…
— „При Стърч“?
— Да, „При Стърч“.
— И какво за него?
— Истината е, че през последните два-три месеца ходя там по два пъти седмично. Сядам до прозореца и чакам пристигането на определен автобус от центъра. С него пътува бившата ми приятелка. Тя не иска да разговаря с мен. А аз не искам да я виждам. Но съм там. Два пъти в седмицата, понякога по-често, понякога по-рядко. Взимам си дозата.
— Сега е мой ред да ти кажа „съжалявам“.
— Недей. Това си е… навик. Нещо вътре в мен, предполагам.
Гледах втренчено часовника на стената и се питах колко ли е часът в ада.
— Може ли да те питам още нещо? — каза тя.
— И да ме унижиш допълнително? Няма проблем, давай.
— Вярваш ли ми? За това, което ти казах за мен и Рей?
— Че между вас не е имало нищо?
Тя кимна.
— Вярвам ти.
— Защо?
— Не знам. Инстинкт.
— Използваш ли често инстинкта си в работата?
— Налага се.
— И как е, помага ли?
— И да, и не. Важното е, че още дишам. Тук е тясно, искаш ли да се върнем в дневната?
Пуснах музика и се настанихме на дивана. Карън се приближи до мен и аз я обгърнах с ръка през рамото. Музиката беше Елвис Костело. Помъдрелият Елвис. Докато го слушах как пее за някакво момиче на име Алисън, си мислех за едно друго момиче, което се казваше Рейчъл. После се сетих за това до мен. Усещах повдигането и спускането на раменете й, забавеното й дишане. Когато музиката свърши, бавно се изправих. Карън промълви нещо и се сви като котка на дивана ми. Извадих одеяла от гардероба и мушнах една възглавница под главата й. После загасих лампите. Повиках Маги, но тя се беше проснала на пода и не мърдаше. Върнах се в спалнята и пропълзях в леглото. Нощта беше почти тиха. Заслушах се в шума на преминаващите автомобили долу по улицата и във вятъра, който шумолеше в клоните на дърветата, и се унесох.