— Какво да виждам?
— На снимката, която аз направих, задната стена на кабината е обляна в светлина. Цялата задна стена. Светлината идва от един-единствен източник, монтиран на тавана.
— Колко интересно.
— А сега погледнете снимката на празната кабина. — Посочих с пръст. — Върху част от задната стена пада сянка. От какво мислите, че е тя?
Мари погледна още веднъж първо едната снимка, после другата.
— Нямам представа — отвърна накрая тя.
— Едва ли е от вас, понеже вие сте застанали извън кабината.
— Е, добре де, не е от мен.
— В кабината е имало някой, госпожо Пери. Някой, сврян в ъгъла, така че само вие сте могли да го видите. Но достатъчно едър, за да хвърли сянка.
— Единият от двама ни със сигурност е луд, господин Кели. За щастие, не съм аз.
— Студентът ми каза, че вие и само вие сте надникнали в асансьора. След това вратата се е затворила и вие сте се обадили горе да вдигнете тревога.
— Е, и?
— А какво се е случило със самата кабина на асансьора?
— Вие ми кажете.
Затворих лаптопа си.
— Който и да е бил вътре, се е качил с асансьора на някой от горните етажи. Все още не разполагам с точни данни, затова не знам къде. След което е излязъл от кабината и се е смесил с тълпата.
— Нямаше как Рей да го направи. Почти веднага затвориха сградата и не пускаха никого да излиза. Освен това на всеки етаж има камери. Все някой е щял да го види.
Аз се усмихнах.
— Не и ако Рей вече го е нямало.
— Нещо не ви следя мисълта.
— Напротив, госпожо Пери, много добре я следите. Вие сте на километър пред мен и давате газ. Еди Уорд е бил човекът в кабината, когато асансьорът е спрял в подземния гараж. Той от самото начало е бил част от плана. Когато е влязъл в асансьора, Еди е носел със себе си чанта за инструменти. В чантата е имало работни дрехи, идентични с неговите. Мисля, че Рей се е качил в асансьора на двайсет и петия етаж, облякъл е дрехите, надянал е шапката на Еди ниско над очите си, натъпкал е собствените си дрехи в чантата и е излязъл от кабината на тринайсетия етаж, облечен като Еди. След това е слязъл по стълбите до партера и се е изнизал от сградата, преди някой да вдигне тревога. Еди е останал в асансьора до подземния етаж, като в момента, когато сте надникнали в кабината, е бил сврян в ъгъла. И докато всички са търсели Рей, Еди се е качил един-два етажа обратно нагоре и е излязъл от кабината. После е поостанал още известно време в сградата, легитимирал се е пред полицаите, като накрая е дал и показания.
— Вие сте напълно побъркан.
— Може би. Но ако съм прав, всичко това ще е на записите от охранителните камери. И ще е лесно да се открие, ако човек знае какво търси. Еди пристига с чантата още сутринта. Рей, облечен като Еди, излиза от асансьора на тринайсетия етаж с чантата за инструменти на Еди. И сега идва интересното. Втори „Еди“ се появява някъде из сградата. Без чанта. Никой не се е сетил да го търси. Но ако се разтърсят, лесно ще го открият. И всичко сочи към вас.
Някъде отвън тресна гръмотевица, после ехото дълго заглъхваше над града. Мари Пери понечи да каже нещо, но спря и отпи от питието си. Когато се усмихна, усетих как ме полазиха тръпки.
— Какво искате от мен?
— Да ми кажете дали съм прав.
Тя се засмя и поклати глава.
— Хайде, опитайте. И вижте дали ми пука.
— От тук нещата могат да се развият по един от два възможни начина, госпожо Пери. Можете да отидете при федералните и да се оставите на милостта им. Или аз да подавам историята на части до медиите. И в единия, и в другия случай няма да ви бъде много приятно.
— Ами ако грешите?
— Не греша. Но дори и да греша, няма значение. Всички ще повярват просто защото искат да повярват. Вие отново ще сте център на вниманието, защото хората обичат такива истории.
В апартамента беше тихо, ако не броим часовника, който тиктакаше на полицата над камината, и упоритото плющене на дъжда отвън.
— Дайте ми малко време — каза тя.
Кимнах и Мари излезе от стаята. След пет минути станах и тръгнах по застлания с килим коридор. Вляво имаше кухня, пълна с лъскав хром и неръждаема стомана. Отворена врата водеше към спалнята. Надникнах вътре и видях едно неоправено легло, но нищо повече. От другата страна на коридора имаше баня и втора, притворена врата. Извадих пистолета си и побутнах вратата с крак.
— Влезте, господин Кели.
Блъснах вратата и тя се отвори докрай. Мари Пери беше седнала зад голямо старинно бюро и гледаше втренчено дъжда, който се стичаше на струи по тъмните прозорци.
— Това е бюрото на Рей — каза тя.
Седнах срещу нея.