— Господи, с изваден пистолет!
— Бих предпочел да виждам ръцете ви.
— Толкова ли е сериозно положението?
— Вие ми кажете, госпожо.
Тя вдигна бавно ръце от скута си и ги постави върху плота на бюрото.
— Така по-добре ли е?
Пъхнах пистолета обратно в кобура.
— Говорете, госпожо Пери.
— Какво бихте желали да знаете?
— Защо сме тук?
— Това е стаята на Рей. Всичко в нея е негово.
— Допускам, че от ФБР са я огледали внимателно.
— Под лупа. Настоявах да върнат всеки предмет на мястото му, след като приключат с него. Колата му е в гаража. Не съм я карала от деня, в който го осъдиха, но я държа тук.
— Прав съм, нали, госпожо Пери?
— За кое?
— За асансьора. За изчезването на Рей. И за Еди Уорд.
— Ако ме питате дали съм помогнала на съпруга си да не прекара най-хубавите години от живота си в затвора, отговорът е „да“. Помогнах му.
Чашата й със скоч беше на бюрото. Тя посегна, но размисли и я остави.
— Обвиненията бяха фалшиви, господин Кели. Политически лов на вещици. Рей никога не е изнудвал хора за дарения. За бога, те се редяха на опашка да ни дават пари!
— Къде е той, госпожо Пери?
— Не знам.
— Не ви вярвам.
— Не съм и очаквала да ми повярвате. — Отново мушна ръцете си в скута, под бюрото. Посегнах към пистолета си и тя замръзна на място. — Искам да извадя нещо от чантата си. Не е пистолет. Може да ви се стори поучително.
Кимнах.
— Дайте да видим.
Измъкна продълговат бял плик и го постави на бюрото между нас. На него беше изписано името й.
— Какво е това? — попитах аз.
— Рей ми го даде сутринта, преди да изчезне. Подробни указания, стъпка по стъпка, как да действам, за да го измъкна от сградата на съда. И какво да правя след това.
Посегнах към плика. Гласът й ме спря.
— Рей е мъртъв, господин Кели. И то не от вчера. Каза, че така е по-лесно.
21
— И как точно е умрял Рей? — попитах аз.
— Прочетете писмото. Вътре е написано всичко.
Тя стана и излезе от стаята. Седнах зад бюрото и се зачетох. Писмото не разкриваше цялостния план за бягството, съдържаше само конкретни указания до съпругата му. Номерът с асансьора бе изпълнен точно както си мислех. Еди Уорд се бе скрил в кабината, когато Мари бе надникнала вътре. После бе натиснал копчето за третия етаж и от там бе слязъл по стълбите до партера, където бе изчакал ченгетата да го открият. През това време Рей отдавна се бе изпарил. В писмото не се съдържаха никакви индикации къде би могъл да се намира. Известен намек за това можеше да се види единствено на последната страница.
Адвокатът ми каза, че федералните вероятно ще ми сложат гривна с чип, за да ме следят, докато вляза в затвора. Не мога да поема този риск, така че трябва да го направим в съда. Днес. След като мен вече ме няма, ще те разпитват, ще те следят и заплашват. Но властите не могат да те пипнат. Трябва само да следваш указанията ми и да се придържаш към сценария. Не се притеснявай за Еди. Ще има кой да се погрижи за него. Що се отнася до живота ти оттук нататък, вярвам, че все някак ще го подредиш. Може би не в Чикаго, но има и други места по света. Други мечти. Последвай ги. И ме забрави. За теб, Мари, аз ще съм мъртъв. Поне на първо време. Знам, че бракът ни не беше идеален, така че може би ще си ми благодарна. Много ми се иска нещата да се бяха развили по друг начин, но и двамата знаем, че не ни беше писано. Съжалявам. С обич, Рей
Чух тихи стъпки пред вратата на стаята. Беше Мари.
— Свършихте ли?
— Защо сте с палто?
— Предположих, че отиваме в полицейския участък.
— Това пък защо?
— За да дам показания. В писмото няма нищо, което би могло да ги отведе при Рей. Самата аз не знам къде е той, така че това е поредна задънена улица за тях. Съжалявам, че ви лиших от славата да разкриете случая, но предпочитам полицаите да го чуят направо от мен.
— Седнете, госпожо Пери.
— Струва ми се, че и „Мари“ е добро като обръщение на този етап.
— Сядай, Мари.
Тя седна на стола, на който бях седял аз, и зачака, неуверено усмихната в новооткритата си уязвимост.
— Изглеждаш едва ли не щастлива — казах аз.
— Готова съм да започна наново.
— Точно както те съветва съпругът ти.
— Рей можеше да бъде и пресметлив, когато бе нужно.
Почуках с пръст върху писмото.
— Тук пише, че за Еди щяло да „има кой да се погрижи“. Знаеш ли какво означава това?
— Допускам, че му е било заплатено.
— Рей е имал пари, така ли?
Тя примигна.