— Здрасти — казах аз.
Мъжът подскочи и скицникът на коленете му се затвори.
— Извинете — каза той. — Не ви видях.
— Какво правите тук?
Той посочи с пръст тавана.
— Мис Ван дер Рое.
— Ъм-хм…
— Познавате ли Мис?
— Чувал съм за него.
Мъжът се изправи, като се подпираше на ръце, и пристъпи към пейката, на която бях седнал. Беше избръснат, с приветливо лице, широки рамене, мускулести ръце и дебели китки. Носеше избелели джинси, синя риза и омачкано черно яке. Освен скицника носеше и чанта с фотоапарат, която постави внимателно на пейката до себе си.
— Казвам се Андрю Уолъс.
— Здрасти, Андрю. Майкъл Кели.
Уолъс отвори скицника и го подпря на коленете си.
— Скицирам архитектурни детайли от съдебните зали и коридорите. — Той посочи рисунката на листа и вдигна пръст към тавана. — Гипсовите орнаменти тук са много характерни. Семпли, елегантни, въздействащи. Изцяло в тон с външното оформление на сградата. Класически Мис.
— Къде следваш, Андрю?
— В Института по изкуства. Правя магистратура по градска архитектура. Страшно си падам по Чикаго.
— Аз също.
— Наистина ли?
— Разбира се. Чакай да те питам нещо. Колко добре познаваш тази сграда?
Уолъс се озърна наоколо, обзет от внезапни подозрения.
— Колко добре я познавам ли?
— Можеш ли да се ориентираш из нея?
— Аха! Ами… доста добре — каза и докосна с ръка чантата с фотоапарата. — Снимам. Рисувам.
— Да си виждал някъде тук автомат за закуски?
Той наклони глава на една страна, сякаш за да се увери, че е чул правилно.
— Моля?
— Автомат. За закуски. На този етаж.
— Имаше една машина за „Бен енд Джери“.
— „Бен енд Джери“?
— Сладолед. Никога ли не си го опитвал?
— Никога.
— Махнаха я преди около година. Беше малко по-нататък по коридора.
— Би ли ми показал къде?
Уолъс ме поведе по един коридор, от който свихме в друг. Спря пред малка празна ниша.
— Ей тук беше. Точно до една от стаите на съдебните заседатели.
— И казваш, че преди година са я махнали?
— През май или април. Струваше ми се някак странно да я държат тук. На другите етажи няма такива машини. Само долу, до кафето.
— Наистина ли? И кой я махна?
— Откъде да знам. Защо питаш?
Поклатих глава.
— Няма значение.
— Има още една в мазето.
— Още една „Бен енд Джери“?
— Да.
— Ще мога ли да се ориентирам дотам? Той се усмихна.
— Не, но аз мога да те заведа.
— Заведи ме тогава.
Андрю Уолъс извади изпод якето си ламинирана карта, провесена на верижка около шията му, и я прекара през четящото устройство. После натисна един бутон и асансьорът тръгна надолу.
— Имаш пропуск за сградата? — попитах аз.
— Само за гаража и за някои зони с ограничен достъп. Аз и без това по цял ден вися тук.
— Заради проекта за Мис?
— Това е темата на дипломната ми работа.
— А, добре.
Загледах се в бързо сменящите се номера на етажите на екранчето над вратата. До мен Уолъс запристъпва от крак на крак и се покашля. Погледнах към него. Грешка.
— Ти ченге ли си? — попита той.
— Частен детектив — отвърнах аз.
— Знаех си. И какво правиш тук?
— Работя по един случай, но не мога да ти кажа повече от това.
— Убийство ли?
— Много уместен въпрос.
— Но не можеш да отговориш?
— Най-вероятно не. — Асансьорът спря и вратите се отвориха плавно. — Е, какво, ще ми покажеш ли машината за сладолед?
Уолъс намести чантата с фотоапарата на рамото си.
— Насам, моля.
Тръгнахме из прашно помещение с приглушена светлина и плътни сенки. Спрях за момент и направих две-три снимки на асансьора с мобилния си телефон. След това снимах охранителната камера, покриваща асансьора, и направих една панорамна снимка на подземния гараж. Уолъс ме поведе през лабиринта от паркирани коли, докато стигнахме до някаква малка врата.
— Тук са шкафчетата на чистачките и хората от поддръжката — каза той, като посочи с пръст. — А ето я и машината.
Автоматът за сладолед „Бен енд Джери“ беше огромен, син, с голямо фирмено лого отпред. Точно над надписа с името имаше лицензен стикер на щата Илинойс. Беше лицензиран на някаква корпорация на име „Дабъл Ди Ентъртейнмънт“. Записах си името в черния тефтер.
— Дявол да го вземе! — Уолъс подритна вяло машината.
— Какво има?
Той посочи с пръст мигащата червена лампичка и яркозеления флуоресциращ надпис КОЛИЧЕСТВОТО ИЗЧЕРПАНО.