— Не знам.
— Защо точно сега започваш да ме лъжеш, Мари?
— Не те лъжа.
— Помогнала си на Рей или защото още го обичаш, като в такъв случай приказките ти за брак по сметка са фалшиви…
— Или?
— Или по някаква друга причина.
— И смяташ, че всичко опира до пари, така ли?
— Съжалявам, но обикновено така стават нещата в живота. Тъй или иначе, ти не ми казваш всичко.
— Знаеш точно колкото и аз, Кели. Колкото и да седим тук и да се гледаме, нищо не се променя.
— Е, добре — казах аз и станах.
— В полицията ли отиваме?
— Отиваме да се видим с един приятел.
— Не мисля, че имаме общи приятели.
— Не е мой приятел. А твой. Електротехникът на име Еди Уорд.
22
Когато минах покрай жилището й, Беатрис открехна вратата. Усмихнах й се възможно най-любезно. Тя ми хвърли бърз поглед и се скри вътре. На горния етаж вратата на апартамента на Еди Уорд беше точно както я бях оставил — разбита. Мари не бе казала нито дума, докато пътувахме насам, но не изглеждаше учудена, че сме тук. Запитах се дали вече не знае какво ще открием вътре. Извадих пистолета си и бутнах вратата. Нищо в жилището не се бе променило. Наведох се и пипнах с пръст слоя сивкави зърнести боклуци на пода. И чак сега си дадох сметка какво съм видял първия път. Циментов прах. Спалнята в задната част на апартамента беше все така празна. Проверих гардеробите, погледнах под леглото. После свалих чаршафите и одеялата, но никъде не намерих следа от същия прах. Мари ме наблюдаваше от вратата. Право насреща, от другата страна на коридора, се намираше единствената баня в апартамента. В дъното й имаше вана с крака на лъв, закрита със завеса. Предишния път не й бях обърнал внимание. Сега обаче се приближих и разтворих завесата с цевта на пистолета си. Някой бе превърнал ваната на Еди Уорд в бетонно преспапие. Извадих телефона и направих снимка. После набрах номера на Родригес.
Двамата седнахме в дневната и зачакахме полицая. От време на време Мари Пери поглеждаше към задната част на апартамента. За пръв път, откакто се познавахме, ми се стори наистина притеснена.
— На кого се обади? — попита тя.
— На един приятел, който е ченге. Помолих го да дойде след половин час.
— Защо?
— За да имаш време да се махнеш от тук.
— Ами ако не желая?
— Ваната там е пълна с цимент, Мари. Когато разбият цимента, ще открият Еди Уорд.
— Мислиш ли?
— Убеден съм. Това, което не знам, е как се е озовал там. И дали ти нямаш нещо общо.
— Та аз дори не го познавах.
— Той ти е помогнал да организираш бягството на Рей. С което се е превърнал в тежест за вас.
— Ако искрено го вярваш, значи ме смяташ за убийца. Дори да оставим настрана въпроса как съм успяла да набутам цял мъж във вана, пълна с цимент, и защо бих избрала точно този начин да убия когото и да било, какъв мотив имаш да ме пуснеш да се измъкна?
— Откровено ли да ти отговоря?
— Не са ли откровеността и взаимното доверие в основата на чудесното приятелство, което се роди помежду ни?
— Не смятам, че си убийца. Поне засега. — Погледнах часовника си. — Родригес скоро ще дойде. Излез през задния вход и си хвани такси. След като разбием ваната, ще ти звънна.
Минахме през кухнята на Еди и излязохме на задната тераса. Тя изтича забързано надолу по външното стълбище и след минута изчезна в лабиринта от задни чикагски улички. Дъждът бе отслабнал до фина мъглица от микроскопични водни капки и косата й блестеше в жълтеникавото сияние на уличните лампи. Проследих я с поглед, докато се изгуби. След това се прибрах в апартамента и зачаках. Родригес се появи десет минути по-късно.
— Почисти ли всичко, което не искаше да видя?
— По-добре да не знаеш.
— Да не мислиш, че се оплаквам! Къде е?
— Ето тук. — Отведох го до банята и останах да го наблюдавам, облегнат на стената. Родригес приклекна до ваната и я заразглежда.
— Колко ли тежи това нещо?
Вдигнах рамене.
— Боиш се, че ще продъни пода ли?
— Само това липсваше.
— Всичко ще е наред.
— Тази сграда е много западнала. Да не мислиш, че подът ще издържи една вана, пълна с цимент?
Огледах внимателно сивкавата повърхност. Беше гладка, равна и твърда. Професионално изпълнено във всеки възможен смисъл на думата.
— Ще открием Еди отдолу.
— Твоят електротехник, знам. И според теб това по някакъв начин е свързано с Рей Пери?
— Картината е много по-сложна, Винс.
— Бъди така добър и я запази за себе си.
— Камъкът, който разби колата на Пол Гогин, въобще не беше камък. Беше голямо парче цимент. — Коленичих и почуках с пръст горния ръб на ваната. — Като този тук.