— Хората ти заели ли са позиция?
— Те виждат теб, а ти тях не. Утре ще минат през апартамента й да го огледат.
— Благодаря ти, Винс. Задължен съм ти.
— Ще ми кажеш ли на каква опасност е изложена?
— Това е обикновена предпазна мярка.
— Ще говориш ли с нея по въпроса?
— Не съм сигурен.
— Изобщо някога ще й проговориш ли пак?
— И това не знам.
— Като малко дете си, Кели. Върви си у дома и се наспи.
Родригес вдигна прозореца си и потегли. Останах още час да наблюдавам апартамента, докато светлината в спалнята угасна.
30
Откриха трупа на Рей Пери на другата сутрин. Бях в офиса си, пиех кафе и тъкмо мислех да се обадя на вдовицата на Джак О’Донъл, когато телефонът ми иззвъня. Родригес пътуваше към мястото на произшествието и още не знаеше подробности. Качих се в колата и тръгнах към мотел „Амбасадор“ — една от многото подобни дупки по протежение на Линкълн Авеню южно от „Девън“, където се наемаха стаи на час. Паркингът беше празен, ако не се брояха една полицейска патрулка, два вана от съдебномедицинската служба на окръга и автомобилът без отличителни знаци на Родригес, който тъкмо слизаше, когато спрях до него.
— Беше ли вече вътре? — попитах го.
Той поклати глава.
— Знам само, че е постъпил анонимен сигнал за труп, който впоследствие бил идентифициран като Рей Пери. Управителят на мотела твърди, че стаята не била наета.
— Някой е проникнал с взлом?
— Така излиза.
— А медиите?
— Още са в неведение. Полицаят, който пръв пристигнал на местопрестъплението, разпознал Рей и не споменал името му по радиото. Засега знаят само двамата униформени, ние и съдебните лекари.
Родригес ме поведе нагоре по циментовото стълбище и по тераса със затворени врати.
— Кой успокоява останалите гости на мотела?
— Собственикът казал на клиентите си, че идва полиция. Вероятно и медии с камери и фотоапарати. Моментално всички се изнизали. Ето тук.
Един-единствен униформен служител бе застанал на пост пред стая 235 и ни наблюдаваше, докато си слагахме калцуни, маски и ръкавици. Влязохме вътре, където заварихме хората от съдебномедицинския екип, надвесени над леглото — правеха снимки и разговаряха тихо. Освен тях, както ми бе казал и Родригес, бяхме само ние и двамата униформени. Една жена се отдели от групата и дойде при нас.
— Кели Спенсър от „Съдебна медицина“.
— Родригес от отдел „Убийства“. Това е Майкъл Кели, частен детектив, който ни помагаше да издирим Рей.
Всички се здрависахме. От Кели Спенсър се виждаха само две светлосини очи над хирургическата маска. Но по изражението им забелязах, че й е адски забавно. Бил съм на достатъчно местопрестъпления и знаех, че Спенсър има тайна. И че тя й се струва адски готина.
— Докъде сме стигнали?
— Заснехме трупа и извършихме външен оглед.
— И какво?
— Може би е най-добре да видите сам. После ще говорим.
Групичката, събрана в кръг около леглото, ни направи път, когато се приближихме. Рей Пери лежеше по гръб. Сбръчкан, посивял, мъртъв. Бяха го съблекли по бельо, а на ръцете и стъпалата му бяха нахлузили найлонови торбички. Памучният панталон, ризата на синьо-бели карета и черните му обувки бяха струпани на купчина в долния край на леглото. Ръцете му, както бяха в торбичките, бяха положени върху гърдите му, а устата му беше застинала в нацупена гримаса. Онзи Рей, когото познавах, не би се харесал никак, ако можеше да се види сега.
— Как е умрял? — попита Родригес.
— Там е работата — отвърна Спенсър.
Една от асистентките й се наведе към нея и прошепна нещо в ухото й. Тя кимна и асистентката излезе от стаята. Спенсър се обърна към нас.
— Доколкото можем да преценим на този етап, господин Пери е умрял от естествена смърт.
— Каква естествена смърт? — попитах аз.
— Не можем да кажем, докато не извършим пълна аутопсия, но засега бих посочила като причина системна органна недостатъчност в резултат от някакво дегенеративно заболяване. Вероятно рак.
— Рак? — Родригес погледна към мен, после отново насочи вниманието си към Спенсър.
— С оглед на пожълтяването на кожата и на общото състояние на трупа, бих казала, левкемия. Разбира се, едно кръвно изследване ще ни каже повече, но това е първоначалното ми предположение.
— От колко време е мъртъв? — попитах.
— Поне от няколко дни. И това е най-интересното в случая. Отчетените температурни стойности показват, че трупът е бил държан в хладилник.
— Тоест не смятате, че е умрял тук? — попита Родригес.