Спенсър се огледа.
— Не, освен ако това помещение не функционира и като хладилна камера. Разбира се, ще знаем повече след пълната аутопсия.
— Колко време можете да пазите това в тайна? — попита Родригес.
— Няколко дни, може би седмица, после сме длъжни да подадем доклад. Това ли искате?
— Може би. Готови ли сте да вдигнете трупа?
— Почти.
— Добре, ще доведа екип да претърси стаята за веществени доказателства. Нека и те да му хвърлят един поглед, преди да го преместите.
— Разбира се.
— Благодаря, докторе.
Здрависахме се. Останах с усещането, че Спенсър все така се забавляваше за наша сметка. Не че имах нещо против. Все на някого трябваше да му е забавно. Излязохме обратно на терасата. Родригес спря за момент да огледа ключалките на стаята.
— Такава врата се разбива за по-малко от двайсет секунди. Спрели са с колата долу и са го внесли вътре посред нощ.
— Никой не идва на такова място, за да гледа навън през прозореца — казах аз, поглеждайки към редицата сребристи дръжки на врати.
Родригес закима в знак на съгласие, докато сваляше маската и ръкавиците си. После се облегна на поочукания железен парапет и ме огледа в сянката на сградата.
— Би ли ми обяснил нещо?
— Какво?
— Как така Рей Пери е мъртъв от два дни, а вчера е разговарял с теб?
— Разговаряхме с имейли.
— Имейли. Това не е точно разговор, а, Кели?
Погледнах през отворената врата към трупа на леглото.
— Така излиза.
Родригес се канеше да отговори нещо, когато един черен лексус отби и спря на паркинга.
— Винс!
— Какво?
Кимнах към Мари Пери, която в този момент слизаше от колата с тъмни очила.
Винс изруга под носа си и отиде да я посрещне на площадката на стълбището.
— Госпожо Пери…
— Казаха ми, че са открили трупа на съпруга ми.
— Да, но е най-добре да го идентифицирате в моргата.
— Вече разговарях с началника ви. Казах му, че или ще ме информира къде е трупът на съпруга ми, или още днес следобед ще свикам пресконференция. Сега смятате ли да ми създавате проблеми?
Родригес ме изгледа, сякаш аз бях виновен за всичко, и се дръпна встрани. Мари тръгна по терасата и се насочи право към стая № 235. Кели Спенсър сякаш само нея бе чакала. Тя я хвана за ръцете и двете пристъпиха заедно към леглото. Спенсър й прошепна нещо. Без да бърза, Мари се наведе напред, за да хвърли последен поглед на съпруга си. Когато прецени, че й е достатъчно, се обърна към Спенсър, чиито очи вече не се смееха.
— Това е моят съпруг.
Тримата бяхме застанали на паркинга на мотел „Амбасадор“. Мари пушеше цигара. Утринната светлина не беше благосклонна към лицето й — на нея то изглеждаше като това на съпруга й горе в стаята.
— Какво ви е на ръката, господин Кели?
— Порязах се. Съжалявам за Рей.
Очите й проблеснаха за миг, после отново станаха безжизнени.
— Казах ви, че е мъртъв.
— А откъде знаехте?
— Не знаех. Усещах го.
— Предполага се, че Рей е починал от естествена смърт — каза Родригес. — Може би от рак.
В отговор тя само повдигна рамене.
— Съдебната лекарка ми обясни всичко.
— В добро здраве ли беше съпругът ви, когато го видяхте за последно? — попита Родригес.
— Това беше преди две години, но да, Рей беше в отлично здраве. — Тя посочи с горящия край на цигарата си към сградата. — Как се е озовал тук?
— Добър въпрос, госпожо. Като изключим дрехите му, не открихме никакви негови лични вещи в стаята, а от рецепцията казват, че не е регистриран като гост.
— Нищо не разбирам.
— Някой е проникнал с взлом в стаята, най-вероятно снощи, и е оставил вътре трупа. След това са сигнализирали в полицията за местонахождението му.
— Трудно ми е да го повярвам.
— Освен това съдебната лекарка смята, че той е мъртъв от доста време. Температурата на тялото сочи, че може би е съхраняван някъде в хладилна камера.
Родригес наблюдаваше внимателно Мари, сякаш я предизвикваше да изплюе камъчето. Тя поглеждаше ту него, ту мен.
— Обяснение ли очаквате?
— Рей е починал от естествена смърт, госпожо Пери, но не е бил сам. Някой очевидно е местил трупа и вероятно е имал сериозна причина да го направи.
— Съжалявам, че не мога да ви бъда от полза. Свободна ли съм да си тръгна?
— Как най-лесно можем да се свържем с вас, ако имаме други въпроси?
— Утре имам уговорена среща. Иначе съм на мобилния си телефон. Допускам, че знаете номера.
Родригес кимна.
Тя пусна угарката си на земята и я стъпка с крак.
— Между другото, медиите…