Затворих вратата и бързо, но безшумно обиколих цялото жилище. След като се убедих, че съм сам, отидох в задната стая, където Мари бе прибрала старото бюро на Рей. Претърсих всички чекмеджета, започвайки от най-долното. В тях нямаше и хартийка, която да ме заинтересува. Зад бюрото имаше няколко шкафчета. Отворих ги едно по едно. Пак нищо. Седнах зад бюрото. Вдясно от подложката за писане имаше две автоматични писалки и нож за писма. От другата страна бяха подредени три рамкирани снимки. Едната беше сватбеният портрет на Рей и Мари. На другата Рей полагаше клетва като губернатор.
Третата беше малка, черно-бяла, и на нея се виждаше Рей в нещо като болнична стая. Беше заснет в профил, притиснал до гърдите си новородено. Вдигнах снимката и я разгледах внимателно. В нея имаше нещо странно, което не можех да определя в момента. Оставих я и отново прекосих апартамента, този път по посока към кухнята. Тъкмо се питах дали ще имам достатъчно време да претършувам цялото жилище, когато забелязах на стената до хладилника една кука. На нея висяха връзка ключове; върху ключодържателя имаше залепено етикетче с надпис: КАДИЛАКЪТ НА РЕЙ. Грабнах ключовете и слязох тичешком в гаража по задното стълбище.
Кадилакът си стоеше до празното място, предназначено за лексуса на Мари. Отворих вратата и седнах зад волана. Колата беше луксозно обзаведена, с кожен салон и всички възможни екстри. Имаше и максимално усъвършенствана навигационна система. Запалих двигателя и натиснах един бутон от менюто, на който пишеше ПРЕДИШНИ ПЪТУВАНИЯ. На екрана се появи списък с адреси и дати. Последното пътуване бе регистрирано преди две години — точно седмица преди произнасянето на присъдата. Той бе задал два адреса: Уест Хикъри Стрийт № 741 в западното предградие „Хинсдейл“ и Кабът Стрийт № 23 в съседното предградие „Кларендън Хилс“. Записах и двата на лист хартия и огледах набързо вътрешността на колата. Всичко беше чисто. Просто за идеята отворих и багажника. Празен. Повдигнах дъното, като очаквах да видя отдолу резервната гума, но вместо нея намерих метална кутия с ключалка. Ключалката не беше пипана, което ми казваше, че федералните или не бяха забелязали кутията, или бяха открили ключ за нея. Познавайки ги, предположих, че е първото.
Извадих чукчето и с едно плоско длето отворих капака на кутията. Вътре имаше дебела купчина папки. В първите няколко бяха подредени актът за раждане на Рей, дипломите му, брачното свидетелство на семейство Пери и нещо, което приличаше на завещание. Отдолу имаше протоколи от годишните му медицински прегледи. Най-отдолу намерих няколко по-отдавнашни папки, омачкани и тук-там прокъсани от старост. На една от тях с черни букви беше надраскана думата ГИМНАЗИЯ. Друга, небесносиня на цвят, имаше защипана с кламер за корицата снимка на Рей, държащ новородено бебе. Беше същата снимка, която бях видял на бюрото му, и пак изпитах странно усещане. Оставих папката настрани и тъкмо се готвех да преровя останалите, когато чух глухо тупване на горния етаж. Бях оставил вратата на кухнята отворена.
Качих се на пръсти по стълбите и се заслушах. Някой се движеше в предната част на жилището. Бързи, леки стъпки. Токчета върху паркет. Затворих кухненската врата и се върнах в гаража. Наблъсках всички папки от металната кутия в сака, който носех със себе си, и върнах кутията на мястото й в преградата за резервна гума. После затворих багажника и оставих ключовете от кадилака върху перваза на прозореца. Гаражът имаше единична врата, която излизаше на страничната уличка. Измъкнах се и се върнах при колата си. Лексусът на Мари беше паркиран до бордюра с включени аварийни мигачи. След пет минути тя излезе от къщата с черна спортна чанта в лявата ръка. Изчаках я да се качи в колата и да завие зад ъгъла. След което я последвах.
Тя спря да си вземе кафе и да остави дрехи на химическо чистене. Докато я изчаквах, глътнах няколко тиленола и отговорих на едно обаждане от „Нортуестърн Мемориъл“, които питаха защо съм си тръгнал от болницата, без да съм изписан.