33
На 6 януари 2011 г. Рик Бекърман излязъл да си вземе пица и няколко бири. Бекърман беше шейсет и осем годишен кардиолог, неотдавна решил да остави слушалката и да се премести в Санта Фе. Същия следобед двамата със съпругата му били сключили предварителен договор за продажба на къщата им в „Хинсдейл“ и определили дата за приключване на сделката. Семейство Бекърман планирали да вдигнат тост за дома, където били отгледали трите си деца, след което да погледат снимки на къщата, която строели насред пустинята. Искали да започнат нов живот. Далече от всичко. Бекърман решил за по-пряко да вземе скоростното шосе „Айзенхауър“ до „Пицата на Пино“. Изминал бил около два километра, когато предната му лява гума попаднала в пукнатина на асфалта и се разцепила. Беемвето му се преметнало във въздуха и паднало върху едната си страна за по-малко време, отколкото отнемало да се смени станцията на радиото. Последното нещо, което усетил, бил нагорещеният асфалт, който смачкал лицето му. Последното нещо, което видял, била студената стомана на мантинелата.
Бях паркирал на Уест Хикъри Стрийт в „Хинсдейл“ и гледах към № 741. Джули Бекърман така и не стигнала до Санта Фе. След като мъжът й бил убит, тя решила да задържи къщата и да живее с призраците си. Много хора прекарваха остатъка от живота си по този начин, загърнати в болката си, умирайки по малко с всеки изминал ден.
Слязох от колата и закрачих по „Хикъри“. Лексусът на Мари беше паркиран пред къщата на семейство Бекърман, в която всички завеси бяха спуснати плътно над прозорците. Нищо. Знаех, че Мари е вътре с черната си чанта. Какво точно правеше, бе друг въпрос.
Излезе след час. Опитах се да видя Джули Бекърман, но зърнах за миг само бялата й коса, преди вратата да се затвори. Мари се метна в колата си и отново подкара. Този път не й позволих да се отдалечи много. Нямах повече адреси и не знаех накъде отива.
След около километър спряхме пред крайпътен супермаркет. Мари влезе вътре и след малко се появи с торба, пълна с покупки. Излязохме отново на магистралата и карахме в южна посока към съседното предградие, „Уилоубрук“. Мари отби по Шейсет и шеста улица и сви в една от преките, която се казваше Олд Харбър Роуд. Този път остави кожената чанта в колата, като взе само покупките от супермаркета. Видях я как се приближи до № 254 и натисна звънеца. След минута й отвори момиче в юношеска възраст с кестенява коса. Зад него надничаше друго, по-малко и русо. Направих една снимка, докато Мари влизаше в къщата, и си записах адреса в бележника. После го зададох в Гугъл, но не открих кой живееше там. Прегледах още веднъж бележките си относно катастрофите, за които ми бе разказал О’Донъл. Там нямаше нищо за „Уилоубрук, но това не значеше, че впоследствие някой просто не си бе сменил адреса. Помислих си за черната чанта. И за торбата с покупки. Може би историята с „Уилоубрук беше различна.
Докато мислите ми блуждаеха, се запитах дали да не отворя с взлом лексуса и да надникна в черната чанта, но шестото чувство вече ми казваше какво има в нея. Мари раздаваше пари на жертвите на предизвикани от „Бийкън“ катастрофи. Въпросът беше: защо? И от чие име? Натиснах няколко бутона на стереоуредбата и „Небраска“ на Спрингстийн изпълни колата ми. Облегнах се на седалката, без да откъсвам поглед от входната врата на № 254. И зачаках.
34
Професионалистът седеше на половин пряка от мястото и обмисляше най-подходящото оръжие за случая. Пушка с оптически мерник. Тежкокалибрен пистолет с голяма поразяваща сила. Малкият 22-калибров със седефена дръжка, изработена по поръчка. Докато размишляваше, смартфонът на таблото избръмча. Беше есемес, потвърждаващ задачата. Професионалистът изтри съобщението и огледа още веднъж обекта. Кели се беше изтегнал на предната седалка, загледан през улицата, и чакаше Мари Пери. Професионалистът не знаеше защо тази къща го интересува толкова, нито пък му пукаше. Кели беше предупреден, но не се бе вслушал в съвета. Парите бяха преведени по сметката му. Задачата трябваше да бъде изпълнена.
Професионалистът започна да съставя мислен сценарий за убийството. Подробностите се въртяха в главата му, докато всяка си попаднеше на мястото. Ъгли на атаката, резервни планове. Движение, действие. Задачата изглеждаше лесна. Професионалистът обаче знаеше, че не бива да разчита твърде много на това. Мари Пери се появи на стълбите пред къщата и тръгна към колата си. Професионалистът извади 22-калибровия пистолет от жабката на колата. Кели се беше надигнал на седалката, двигателят му работеше.