След още пет минути страничната врата отново се отвори със скърцане и в църквата влезе Боунс Макинтайър. Без да вади ръце от джобовете си, той тръгна право към Мари. Двамата разговаряха двайсет и пет минути. През повечето време говореше Боунс. Мари главно кимаше или клатеше глава. През цялото време, докато бяха заедно, баща и дъщеря нито веднъж не се докоснаха.
Боунс излезе през същата врата, през която бе влязъл. Носеше черната кожена чанта. Десетина минути по-късно и Мари го последва. Останах още пет минути, колкото за няколко колебливи „Аве Марии“ и един също толкова несигурен „Отче наш“. След което и аз си тръгнах. А църквата дори не забеляза.
Професионалистът наблюдаваше Кели в огледалото за обратно виждане на излизане от църквата. Ръцете на Кели бяха пъхнати в джобовете, а главата му наведена, но очите му бяха нащрек. Той пресече с пружинираща стъпка; пистолетът му беше подръка на хълбока. Работата трябваше да се свърши бързо. Без Кели да усети каквото и да било. Професионалистът помисли малко за 22-калибровия пистолет със седефена дръжка в жабката. Би бил идеален за тази задача. Всичко останало беше въпрос на време и обстоятелства. Кели се качи на колата си и се вля в ранния вечерен трафик. Професионалистът пропусна един автобус да мине пред него, после даде газ.
36
Паркирах колата си на „Адисън“ и тръгнах по „Лейкууд“ към жилището си. Мислех си за онова, което бях видял в църквата, като се опитвах да го наместя в цялостната картина. Но се чувствах уморен, а и ръката ме болеше. Да не говорим за главата. Единствените ми желания бяха чаша уиски, два тиленола и да си легна рано.
Пресичах Еди Стрийт, когато усетих как някаква кола се приближи зад мен и забави ход. Усетих леки иглички по тила и електрически ток по пръстите на ръцете ми. Влязох в най-близкия вход и бръкнах в сака. Вътре бяха папките, които бях взел от багажника на кадилака. Под тях имаше скрит 40-калибров глок. Извадих пистолета и се извърнах, като го държах отстрани до хълбока си. Колата беше хонда, нов модел. Жената зад волана свирна с клаксона и ми махна за поздрав. Пуснах пистолета в сака и й махнах в отговор с превързаната си лява ръка.
Карън Симон слезе от колата и дойде при мен.
— Какво ти е?
— Порязах се. Ти какво правиш тук?
— Живея на „Расин“, южно от „Белмонт“. — Тя посочи хондата, паркирана пред пожарен кран с включени аварийни. — Спрях да си взема някои неща от супермаркета. Ама това е огромна превръзка, Майкъл. От какво си пострадал?
— Дълга история.
— Има ли връзка със случая „Рей Пери“?
— Друг път ще ти разправя, Карън. Сега искам само да хапна нещо и да си лягам.
— Окей, оставям те.
— Съжалявам.
— Не се притеснявай. — Тя се наведе напред и ми лепна бърза целувка на бузата. — Пази се.
— Благодаря ти. Ще се видим. — Насочих се към моята сграда, като по пътя бръкнах в джоба за ключовете. Тъкмо бях отворил входната врата, когато Карън спря зад гърба ми и свали прозореца.
— Ей!
— Ей…
— Взела съм продукти за пиле пармиджана. Проблемът е, че винаги готвя прекалено много.
— Е, и?
— Господи, димни сигнали ли искаш? Ела да вечеряш при мен. Аз ще свърша всичката работа, а ти можеш да се изтегнеш на дивана като пълен лентяй.
Първата ми мисъл бе да откажа. После си преговорих наум съдържанието на хладилника ми: четири парчета топено сирене и три вида горчица. Плюс една бира и един престоял няколко дни хляб.
— Трябва да нахраня кучето.
— Ще те изчакам.
— Имаш ли уиски?
Тя се намръщи.
— Имам вино.
— Хубаво. Уискито от мен.
Пуснах Карън да влезе в сградата точно когато друга кола минаваше по улицата. Шофьорът — мъж с набола брада — ни изгледа особено. Отново почувствах иглички по тила и гледах колата, докато изчезна в пресечката.
Карън живееше в някогашна промишлена сграда, преустроена в големи апартаменти. Цялото жилище представляваше едно помещение, като кухнята и дневната бяха на основната етажна плоча, а до спалнята на по-високото ниво се отиваше по късо стълбище. Както ми бе обещала, Карън ме настани на мекия диван срещу телевизора с чаша малцово уиски в ръка.
Много скоро цялото пространство се изпълни с миризма на разтопено масло, примесена със счукан чесън. Станах от дивана и седнах на висок стол до дългия гранитен барплот, който гледаше към кухнята. Карън бе вързала косата си на опашка и си бе сложила кухненска престилка.
— Ухае страхотно — казах аз.
— Чесън, лук и масло. Няма къде да сбъркаш с такава рецепта.