Тя накълца на ситно няколко маслини и ги добави в тигана, след което разбърка сместа с дървена лъжица.
— Трябва ли ти помощ? — попитах аз.
Тя посочи хладилника.
— Можеш да извадиш пилето.
Извадих две опаковки обезкостени пилешки гърди. Карън ми подаде малък дървен чук и ми показа как да начукам месото, докато омекне и стане плоско.
— Не съм знаел, че може да се готви и с чук — казах аз.
— Пробвай се — отвърна тя.
Захванах се с пилето и го пердаших, докато стана на пух и прах… или по-точно, на четири пържоли. Карън отвори консерва белени домати и я изсипа в тигана. Червен сос опръска ръцете, шията и бузите й.
— Опа! — каза тя и двамата се засмяхме.
Намерих кърпа и я гледах как бърше соса от себе си.
— Радваш ли се, че дойде? — попита тя.
— Забавно е.
Карън добави подправки в соса и отново го разбърка.
— Откога живееш тук? — попитах аз.
— Наех го, откакто плъзнаха историите за мен и Рей. Мога да го напусна с едномесечно предизвестие.
Подобно на офиса й, апартаментът беше приятно мебелиран, но и напълно лишен от лично присъствие. Карън Симон не пътуваше с много багаж. Спомних си, че навремето и аз бях като нея.
— Някой хубаво ти е разцепил веждата — каза тя, като посочи с дървената си лъжица.
— Това добавя характер.
— Наистина ли?
— Не смяташ ли така?
— Предполагам, че върви в комплект с ръката. Само гледай да не изцапаш с кръв мебелите. А сега върви и си гледай телевизията. Ще вечеряме след около половин час.
Върнах се на дивана, налях си още един пръст уиски и вдъхнах аромата му — смесица от дим и торф. По спортния канал предаваха избрани моменти от поредните загуби на „Чикаго Къбс“. Погледах няколко минути, после отново отидох в кухнята.
— Ако ще се мотаеш тук, поне да ти намеря някаква работа.
— Изцяло съм на твое разположение.
— Извади черната тенджера за паста. Намира се в шкафа, най-отгоре.
Напълних тенджерата с вода, посолих я и я сложих да заври. Карън оваля месото в брашно, яйца и галета, после го запържи в плитък тиган, докато стана златисто. Аз опитах соса.
— Как е?
Тя обърна пържолите и нагласи огъня под тигана.
— Супер.
Карън посочи тавата за печене, която бе сложила на барплота.
— Моля те, залей я с малко от соса.
Аз го направих и Карън прехвърли пържолите от тигана в тавата, добави още сос и покри всичко с резени моцарела, пресен босилек и настърган пармезан. Накрая бутна тавата във фурната.
— След петнайсет минути ще е готово.
— Изглежда доста добре.
— Благодаря. Извади чинии и прибори. — Тя кимна към съответните шкафове. — И избери виното. В барчето трябва да има няколко бутилки.
Намерих приборите и отворих едно червено вино. Карън пусна спагетите във врящата вода и ги разбърка. След десет минути издрънка звънче. Тя извади пилето от фурната и го постави върху капака на печката. Спагетите бяха изцедени от горещата вода, отнякъде се появи и зелена салата. Тя внесе някои последни допълнения и вечерята бе готова. Ядохме на барплота. Пилето беше перфектно, сосът — божествен. Или може би аз не бях вкусвал нормална храна от седмица и половина. Нахвърлих се като невидял. Карън опитваше оттук-оттам и отпиваше от чашата си с вино.
— Извинявай — казах й аз. — Май съм по-гладен, отколкото си мислех.
— Моля ти се! Това е комплимент за готвача.
— Къде си се учила да готвиш така?
— От телевизията. От книги. Не е трудно. Освен това ти помага да не мислиш за кофти неща.
— Какви по-точно?
— Ами… такива. За всичко и нищо.
Забелязах напрегнатата й усмивка и се зачудих какво означава.
— Още малко?
— Разбира се.
Допълних чашата й.
— Боли ли? — попита тя, като посегна и докосна ръката ми.
— Не е толкова зле, колкото изглежда.
— Не изглежда никак добре. — Тя си отряза парче пиле и го сдъвка. — Няма ли да ми кажеш как се случи?
— Не.
— А няма ли да ми разправиш за Рей?
— Не. — Откъснах залък хляб и го натопих в червения сос.
— Но мислиш за него, нали?
— Честно ли да ти отговоря? В момента си мисля само за тази страхотна вечеря. И за прекрасната компания.
В стаята настана тишина, ако не се смяташе стърженето на приборите по порцелана.
— Беше ме помолил да се оглеждам за хора, които могат да дойдат във фондацията от компания на име „Бийкън“.
Главата ми се изправи като на пружинено човече.
— И?
— Те още ли имат отношение към случая, по който работиш?
— Това не е игра, Карън. Наистина ли дойде някой?