— От „Бийкън“ ли те подредиха така?
Оставих вилицата и ножа на барплота и се надвесих напред.
— Кой дойде?
— Никой. Жива душа не влиза при нас.
Аз я огледах внимателно, после се облегнах назад.
— Добре.
— Наистина ли се притесняваш?
— Опасно е. Не искам да пострадаш.
— Бих желала да не пострада нито един от нас.
— Аз също.
— Няма ли да ми позволиш да ти помогна?
Поклатих глава.
— Но няма да се откажеш, нали?
— Де да беше толкова лесно…
Тя се пресегна и ме докосна по бузата. Във върховете на пръстите й усетих разстоянието, което ни делеше, мазолите на човек, свикнал да бъде сам, колкото и да не му харесваше това.
— Нахрани ли се?
Кимнах и й помогнах да разчистим. Когато приключихме, тя взе ръцете ми в своите и ги уви около талията си.
— Искам само да си в безопасност, Майкъл, това е всичко.
— Ще се постарая.
— Знам.
Тя се наведе напред и ме целуна. Бавно и дълго. После ме хвана за ръката и ме поведе нагоре.
37
Леглото беше широко, чаршафите хладни. Карън започна да разкопчава ризата ми. Свали я внимателно, за да не закачи дебелата превръзка.
— Боли ли?
Поклатих глава. Тя разви външната превръзка, после махна подложената отдолу марля. Бях седнал на ръба на леглото, когато свали последния слой бинт. Обърна внимателно ръката ми в своята и направи ужасена гримаса, когато видя шевовете.
— Казах ти — обадих се аз. — Не е толкова зле, колкото изглежда.
Тя целуна китката на ръката ми, разтворената длан, после всеки от пръстите поотделно. Аз се облегнах назад в леглото. Карън донесе кана с топла вода и изми раната, после превърза ръката ми. Опитах се да кажа нещо, но Карън постави пръст върху устните ми и пак изчезна нанякъде. В тъмното дочух шепот на коприна, тихо шумолене на памук. После тя се появи отново, прекара силните си ръце по корема ми, като дърпаше малкото останали дрехи, които ни деляха. Започна да ме целува, първо нежно, опипвайки с устни раните по лицето ми. После се качи върху мен и се подпря назад върху ръцете си, обляна в лъч синкава светлина. Затвори очи и започна да се движи нагоре-надолу, напред-назад, описвайки бавни кръгове, като отначало се хвана за раменете ми, после се наведе напред, за да се подпре върху таблата на леглото. Нагодих се към ритъма й и усетих как я изпълвам. От гърлото й излезе задавен стон. И двамата не издадохме нито звук повече до края, когато тя извика тихо и впи нокти в кожата ми. После легна до мен; усещах как сърцето й бие като чук до гръдния ми кош. Целунах я по извивката на шията. Тя ме докосна с два пръста по устните, после се обърна с гръб, взе бинтованата ми ръка и я постави върху корема си. И така заспахме.
38
Усетих движение някъде в апартамента. Претърколих се и пипнешком потърсих Карън. Леглото до мен беше празно. Чаршафите — топли. Все още беше нощ. Погледнах късото стълбище към дневната, насечена от ивици светлина откъм улицата. Тя беше застанала до прозореца, облечена с халат. По лицето й преминаваха отблясъци от движещите се коли.
— Хей!
Карън се стресна, сякаш се пробуждаше от сън, после погледна нагоре и се усмихна. Бавно и мързеливо.
— Събудих ли те?
— Стори ми се, че чух нещо. — Понечих да стана от леглото.
— Стой там. Идвам при теб.
Карън загърна халата около кръста си и тръгна тихо към стълбите. Видях как се наведе и взе от масата някаква плоска черна чантичка. После продължи пътя си, вече по-бързо, като стискаше чантичката с две ръце. Това ми се стори странно. Зърнах за миг лъскавата бяла дръжка и се хвърлих към широката три педи пътека между леглото и стената. Първият куршум пръсна възглавницата, върху която допреди миг бе лежала главата ми. Вторият се заби в стената над мен. Притисках се надолу към грубата тъкан на мокета. Карън разрита възглавниците, нападали по пода, и заобиколи решително леглото. В следващия миг я видях, надвесена над мен. Долната половина на лицето й беше в сянка, но очите й бяха с цвят на стомана. Която и да беше Карън Симон, тя бе правила това преди и нямаше намерение да хаби още един куршум.
Милиони мисли преминаваха едновременно през мозъка ми, всяка молеше за внимание, всяка търсеше отговор. Тя допря пистолета до челото ми и спря, за да си поеме дъх. Както се оказа, последният в живота й. Изстрелът със заглушител я люшна към стената. Блъснах я назад и тя падна по гръб върху леглото; между ухото и слепоочието й имаше кръгла дупчица. На три метра от мен мъж с пушка се качваше нагоре по стълбите. Фигурата му се очертаваше като силует на светлината от дневната, когато се наведе над леглото и се пресегна да провери пулса й. После Андрю Уолъс коленичи до мен и сложи пръст върху устните си.