— Щеше да те убие, Майкъл.
Той вдигна от земята черната чантичка и я подхвърли към мен. Вътре имаше специално пригодена кухина за пистолет, както и четири различни шофьорски книжки и три паспорта. От всичките ме гледаше лицето на Карън Симон под различно име.
— „Бийкън“ я внедриха в кабинета на Рей, за да се сближи с него. Трябваше да го следи изкъсо по време на делото и да го убие, ако се опита да сключи сделка с федералните. Когато Рей изчезна с парите им, те я оставиха на длъжността й с надеждата, че все нещо ще изскочи отнякъде.
Погледнах към Карън; устата й беше полуотворена, очите й започваха да се замъгляват. Дясната й ръка висеше от леглото; 22-калибровият пистолет със седефената дръжка бе отхвръкнал на метър встрани. Спомних си онази вечер в „При Стърч“ — цигарения дим, смеха и, изпитата бира. Спомних си и как й бях споменал за получения имейл — от един бивш репортер по транспортни въпроси в „Трибюн“, който иска да се срещне с мен. И който ми помага в разследването по един случай. С това бегло споменаване аз бях подписал смъртната присъда на Джак О’Донъл. И вероятно в момента виждах убийцата му.
— Трябва да се махаме — каза Уолъс.
Някогашният студент се бе превърнал в нинджа, лицето му беше намазано с камуфлажна боя.
— Защо, по дяволите, трябва да ти вярвам? — попитах аз.
— Защото аз съм човекът, който може да те измъкне от тук. Вън те чакат още трима души с оръжие. Те трябваше да убият Карън, след като се обади да каже, че е приключила с теб. — Уолъс извади 40-калибров пистолет и кимна към превръзката на ръката ми. — Можеш ли да стреляш?
Взех пистолета и започнах да се обличам. От прозореца на дневната Уолъс наблюдаваше улицата долу. Минахме през кухнята и през задната врата излязохме на широка тераса, от която външно стълбище водеше надолу към тесния проход между сградите. В края му под уличната лампа беше паркиран автомобил. Надникнах над парапета на терасата и видях две глави на предната седалка.
— Двама са там долу и един отпред — каза Уолъс. — Хубавото е, че изобщо не са толкова опасни, колкото Карън.
— Но лошото е, че са трима.
— Аз ще неутрализирам шофьора. След това ти слез по стълбите и се опитай да очистиш приятелчето му. В това време ще изляза през главния вход и ще гръмна онзи отпред. Става ли?
Кимнах и приклекнах на горната площадка. Уолъс положи цевта на пушката си върху парапета, постави окото си зад окуляра на оптическия мерник и се прицели. Вече бях стигнал до средата на стълбите, когато предното стъкло на колата експлодира. Бях извървял десет метра, когато предната врата на колата се отвори. Изстрелях два куршума през стъклото. На тротоара изпадна човешко тяло. Приближих се и му пуснах още един куршум, после изчаках секунда-две. Мъжът не помръдна; беше мъртъв. Вътрешността на колата беше оплескана с кръв и мозък. Вдигнах от земята пистолета, който бе изпуснал, и го прибрах в джоба си.
В този миг чух трясък от разбито стъкло. Уолъс бе ликвидирал и третия стрелец. Затичах се към предната част на сградата и точно в този момент Уолъс изскочи иззад ъгъла.
— Хайде!
Върнахме се обратно между сградите и излязохме на задната улица. Тъмносиният седан на Уолъс беше паркиран под един виадукт. След пет минути вече се движехме на запад по Дайвърси Авеню. Уолъс избърса черната боя от лицето си и хвърли пушката под брезента на задната седалка. Аз още стисках 40-калибровия пистолет в ръката си.
— Сигурно имаш да ме питаш много неща — каза Уолъс.
— Да, имам няколко въпроса.
— Ще се опитам да им отговоря, доколкото мога, но трябва да ми се довериш.
— Ще видим.
Уолъс спря на светофара на Деймън Авеню. Часовникът на бордното табло показваше 3:43. Кръстовището беше празно. Някъде зад нас чух първите полицейски сирени.
— Моля те, хвърли пистолета на задната седалка — каза Уолъс.
— Има едно денонощно заведение за палачинки на „Дайвърси“ и „Уестърн“, казва се „Голдън Нъгет“. Отбий и спри на паркинга.
— Не ми се ядат палачинки, Майкъл. Освен това тези заведения са пълни с ченгета.
Повдигнах леко дулото на пистолета.
— Просто отбий.
Уолъс закара колата до далечния край на паркинга и спря там. От ресторанта излезе шофьор на камион с клечка за зъби в устата, запали двигателя и потъна с грохот в нощта.
— Знам за „Бийкън“ — казах аз. — Знам и за парите, които Рей е откраднал.
— В такъв случай знаеш и че те си ги искат.