Късното следобедно слънце се отразяваше от прозорците на къщи и коли. Някаква жена, натоварена с покупки, пресече за миг слънчев лъч и потъна в сенките. Тъкмо нея чаках. Жената, чието име не фигурираше в нотариалния акт, но живееше на Олд Харбър Роуд № 254. Преди да сляза от колата, изчаках, докато се качи по стълбите. Вече вадеше ключовете от джоба, когато усети стъпките ми зад гърба си. Аманда Мейсън се обърна.
— Господин Кели.
— Здрасти, Аманда.
Тя се озърна за хора на улицата, после погледна вратата зад гърба си, за да се увери, че още е заключена.
— Стреснахте ме.
— Извинявай.
— Какво правите насам?
— Мисля, че трябва да говорим.
— За какво? — Гласът й звучеше глухо.
— Може би е по-добре да влезем.
— Това е домът ми, господин Кели. Имам две деца вътре.
— Няма да нараня децата ти.
— Не съм казала такова нещо, но не искам да ги излагам на… няма значение. Това е моят дом. Ако искате да говорим, можем да го направим и тук, отвън. — Сестрата стисна челюсти, докато притискаше торбата с покупки до гърдите си.
— Става дума за Ема Пери — казах аз и извадих болничния протокол от 2004 година.
Най-отдолу бяха записани името и адресът на Аманда Мейсън. Под тях беше подписът й.
— Тогава си била дежурна, Аманда. Искам да знам какво точно се е случило.
Двамата седяхме на кухненската маса. Бях успял да зърна двете момичета, преди Аманда да ги отпрати на горния етаж. Едното приличаше на тийнейджърка, с дебели крака, бледа кожа и права кестенява коса. Другото беше на девет-десет години, със сини очи и дълга руса коса. Аманда затвори вратата на кухнята и напълни чайника с вода.
— Искате ли чай?
— Разбира се.
Тя извади чаши, мляко, захар, лъжички, пакетчета чай. Зачака до печката, загледана с безизразни очи навън през прозореца, докато водата завря. После наля чая и седна при мен. Аз добавих мляко и захар и отпих от чашата си. Аманда придърпа протокола и докосна с върховете на пръстите си подписа отдолу. Към него бях прикрепил с кламер свидетелството за раждане и смъртния акт на Ема Пери.
— Откъде взехте всичко това? — попита тя.
— Има ли значение?
— Би могло и да има.
— Аз съм частен детектив. Рей Пери беше скрил документите сред личните си вещи.
— Рей… — Аманда въздъхна; имаше вид, сякаш всеки момент ще заплаче. — Мари знае ли, че са у вас? — попита тя.
— Не.
Тя бутна протокола обратно към мен.
— Какво искате?
— Да чуя останалото.
— Не, не искате това.
— Пробвай, да видим.
Аманда ме гледаше, сякаш бях направен от дърво. После се подкрепи с глътка чай и започна:
— Какво знаете за спина бифида?
— Нищо.
— Това е вроден дефект, който се проявява още при раждането. Предизвиква се от непълно затваряне на невралната тръба, която обгръща гръбнака. Има различни степени на проявление. По-леките случаи понякога могат да бъдат коригирани по хирургически път и детето да води сравнително нормален живот. Когато болестта е в тежка форма, засегнатите обикновено умират след три-четири години. Понякога и по-рано.
— Предполагам, че при Ема болестта е била в тежка форма?
— Нали прочетохте смъртния акт? Тя почина още на другия ден след раждането си.
Смъртта на детето остана известно време да виси във въздуха около нас. Аманда отпиваше от чая си, като избягваше погледа ми.
— А защо Мари Пери беше тук вчера? — попитах аз.
— Тук?
Извадих мобилния си телефон и й показах снимката, която бях направил на Мари пред входната врата на № 254. Лицето на Аманда се зачерви от гняв.
— Обичате да шпионирате хората, а?
— Това, което не обичам, е да ме лъжат.
— Нямам причина да ви лъжа.
— Разбира се, че имаш. Но не си добра лъжкиня. Ако ми помогнеш, ще се опитам да предпазя онова, което искаш да бъде предпазено. Ако не, ще си тръгна и няма да ти дължа нищо. Но тогава не бих желал да съм на твое място.
Ръката й нервно си играеше с лъжичката. После Аманда вдигна от масата протокола и го прочете още веднъж. Накрая се изправи.
— Бихте ли ме изчакали за момент?
— Разбира се.
Чувах я как ходи насам-натам из къщата, някъде се отвори и затвори врата. После всичко утихна. Нито звук от Аманда. Нито звук от момичетата на горния етаж. Минаха десет минути, двайсет. Накрая чух стъпки. Аманда влезе в кухнята. Беше сама. С празни ръце.