— Онази история, която ти разказах за себе си, когато бях на седемнайсет…
— За аборта?
— Това беше самата истина. След това докторът твърдеше, че никога няма да мога да имам деца. Това съсипа Рей, когато му казах. Докато, разбира се, не забременях.
— Той искаше ли детето?
— То беше смисълът на живота му. Но тогава дойде диагнозата, спина бифида, и Рей вече не беше толкова сигурен, че трябва да родя. А баща ми беше непреклонен, че трябва да направя аборт. Той не знаеше за първия — не че това би имало някакво значение, — но познаваше Рей. И знаеше, че след раждането на детето той няма да има сили да се занимава с политика. В крайна сметка и Рей прие идеята на баща ми. Каза ми, че един аборт „би бил най-доброто решение и за двама ни“.
— А ти какво му отговори?
— Казах му, че по-скоро бих умряла, отколкото да се откажа от детето си. Затова го родих и вместо него убих брака си. — Тя затвори очи и извърна лице към слънцето. Мина доста време, преди да проговори отново: — Какво знаеш за спина бифида?
— Само това, което ми каза Аманда.
— Интересно. По време на бременността на всеки няколко седмици ходиш на преглед. Гледаш ултразвуковите снимки на детето си и чуваш как с всяко следващо посещение нещо му е отнето. Първо, способността да ходи нормално. Второ, способността да ходи изобщо. То вече е умствено увредено, емоционално ощетено, като онези, осъдени да прекарат живота си с колостомна торбичка. С всяко посещение дефектът се увеличава. После дефектът се е стабилизирал. После не се знае. Нека първо детето се роди, пък ще видим. Във всеки случай, няма да е добре. Няма как да е добре. И през цялото време те гледат, сякаш носиш в утробата си извънземно, и ти шепнат на ухото разни неща за „качество на живота“, за „онова, което е най-добре за бебето“. Докато накрая детето, което никой освен теб не иска, се роди. И тогава се вадят истинските ножове.
— Рей имаше ли някакво отношение към Ема след раждането й?
— Искаш да кажеш, дали е наел човек да убие собственото му дете? — Мари поклати глава. — И двамата мислехме, че е починала от естествена смърт. Всичко бе потулено, на тази тема не се говореше никога след това. Баща ми беше зает с кампанията, залогът беше резиденцията на губернатора. Ема нямаше да пречи повече.
Сетих се за Ифигения и за избелените платна на гърците, докато армията отплавала за Троя.
— Пари, слава и власт.
Усмивката й беше мозайка от хиляди късчета страдание.
— Май Еврипид го е казал най-добре.
— Затова е Еврипид.
— Сигурно.
— Разкажи ми за „Бийкън“.
— Какво има за разказване? „Бийкън“, това е баща ми. Винаги е бил той. Успя да привлече и Рей, след като стана губернатор.
— Защо Рей изчезна с парите на „Бийкън“?
— Защото не искаше да влиза в затвора. Освен това стана алчен. Аз му помогнах, за да се махне веднъж завинаги от живота ми, да не ми се бърка дори от килията.
— Рей мислеше ли си, че все някога ще отидеш при него?
— Той си мислеше много неща, повечето продиктувани от егото му. Рей си беше Рей, за добро или лошо. Откакто научих, че Ема е жива, тя се превърна в единствения ми приоритет. А Рей стана възможен изход. Или поне така се надявах.
— Кога разбра той, че дъщеря му е жива?
— Видя нейна снимка малко преди да умре. Повече не заслужаваше.
Навън слънцето се гмурна зад облаците и лицето й потъна в сянка.
— Рей използваше хората. Както използваше мен, за да гради кариерата си, както ме използва, за да го измъкна от съда. Андрю Уолъс му е свършил стотици услуги, включително кражбата на шейсет милиона от „Бийкън“. Ти беше последното оръдие в ръцете му, предназначено да послужи за разкриване на подставени лица в най-вътрешния му кръг.
— Имаш предвид Карън Симон?
— Не бях се досетила за нея конкретно, но… да, именно Карън Симон. Това беше твоята задача. Като ти бе платено щедро, за да я изпълниш. Сега, след като нея я няма, имам шанс да се измъкна. И възнамерявам да го използвам.
— Баща ти ще те открие, Мари, дори и да се скриеш вдън земя. Той си иска парите. А ти си единствената му следа към тях.
— Имам план.
— Църквата ли имаш предвид?
Въпросът остана да виси като двуостър нож между нас. Мари се пресегна и го взе.
— Какво знаеш по въпроса?
— Знам, че се срещна с баща си там. Предполагам, че е имало нещо общо с парите, които носеше в „Кларендън Хилс“ и „Хинсдейл“.
— Дадох му клетвени показания от две семейства. Те са готови да кажат в съда, че „Бийкън Лимитед“ са убили най-близките им хора.
— Още изнудване, а?
— Искам баща ми да остане фокусиран върху мен. Да ме възприема като реална заплаха за себе си и за приятел четата си.