— Междувременно Аманда извежда дъщеря ти от града, а Уолъс прави така, че и парите да я последват.
— Първоначалният план беше да тръгнем заедно, но това може и да не стане. Важното е баща ми по никакъв начин да не разбере, че Ема е жива. Аз ще остана тук да отвличам вниманието му, като повдигам завесата пред „Бийкън“.
— Твоите жалбоподатели ще бъдат купени, Мари. Можеш да разчиташ на това.
— Не мисля, че ще стане така.
— Те са взели парите, за да проговорят. После ще вземат повече от „Бийкън“, за да си мълчат. Баща ти го разбира. В известен смисъл това е най-голямата му сила. А също и най-голямата му слабост.
— Парите ли?
— Алчността. От теб се иска само да се възползваш от нея. Кажи му истината. Кажи му, че парите, които Рей е откраднал, са у теб. И че си готова да се пазариш за свободата си.
— И защо да му се доверя?
— Двамата с Уолъс направихме така, че да не се налага.
— Как?
— Като заделихме десет милиона за теб и Ема. Още десет ще бъдат поделени между семействата. Останалите ще бъдат насочени обратно към „Бийкън“ в продължение на няколко години. Това ти дава време да изчезнеш и да оставиш раните да заздравеят сами.
— Тези рани никога няма да заздравеят.
— Може би няма. Но ако пристъпиш към изпълнение на плана си, те ще го провалят, като накрая ще те убият. А когато разберат, че Ема е жива, ще убият и нея. Или пък Боунс ще получи попечителски права и ще я отгледа както той си знае.
Някъде навън изсвири клаксон и се затръшна врата на кола. Слънцето отново надникна иззад облаците, хвърляйки лъчи по пода.
— Реших да направя аборт, когато бях на седемнайсет. После, на трийсет и осем, се борих със зъби и нокти да спася детето си. И в двата случая си мислех, че съм взела правилното решение. Сега имам чувството, че съм създала единствено култ към смъртта.
— Това е една възможна гледна точка.
— Ти различна ли имаш?
— Както и да бе постъпила, и в двата случая вероятно някой щеше да пострада. Важното е какво си направила впоследствие. Чий живот си опазила. Колко си упорита в действията си.
Мари скръсти ръце и се облегна на перваза на прозореца.
— Ще трябва ли да му кажа за Ема?
— Това е единственият начин.
— Защо?
Тя ме изслуша внимателно, докато й излагах сделката, която се надявах да сключа с баща й.
— Това ли е всичко?
— Това е всичко, което е нужно да знаеш.
— А за останалото да ти се доверя?
— Момиченцето ти ще бъде в безопасност. Гарантирам го.
— И всичко ще приключи?
— Би трябвало.
— Да се надяваме, че си прав. — Тя се извърна с гръб към мен. — Хайде, обади се.
44
Спайдър бутна заглушителя още два пръста извън перваза и долепи буза до гладкия приклад на пушката. Жената се виждаше като размазана сянка. Беше прекалено навътре от прозореца, за да може той да се прицели добре. Кели беше застанал на половин метър вляво от нея и също му бягаше. Спайдър премести мерника върху някаква птичка, подскачаща на клон в короната на едно близко дърво. Нагласи фокуса и постави кръста върху гърба на птичката. После мушна показалеца си в скобата на спусъка и го натисна бавно и равномерно. Птицата изпляска с криле точно в мига, в който ударното чукче щракна върху празната цев.
— Майната ти.
Спайдър се дръпна от прозореца и сложи пушката на пода. В стаята беше горещо. Той свали ръкавиците си и отпи от енергийната напитка. Жилището беше празно, ако не се брояха пушката, калъфът за нея и найлоновият чувал, пълен с боклук. Още предната вечер той бе опаковал всичко и бе почистил основно с топла вода и белина. И сега беше повече от готов да свърши работата докрай, като чакаше с нетърпение да си получи обещания бонус. Някъде в апартамента изскърца дъска, лек вятър раздвижи завесата зад гърба му. Той отпи още една глътка от енергийната напитка и погледна през улицата.
— Мамка му!
Тя беше там, на прозореца, долепила чело до стъклото, и гледаше надолу към тротоара. Спайдър нахлузи ръкавиците си и вдигна отново пушката. Не се боеше, че може да бъде забелязан. Жената можеше да погледне право към него и щеше да види само черния правоъгълник на прозореца. Той подпря пушката на перваза и погледна пред оптическия мерник. Беше казал, че може да неутрализира и двамата. Шефовете му го познаваха добре и бяха поставили още един човек в кола долу на улицата. Негов приоритет беше жената. Тя помръдна леко и застана точно на мушката му. Спайдър нагласи фокуса, докато образът се избистри напълно. Жената се обърна с гръб към него. Спайдър дръпна пушката от перваза. Зареди три патрона в пълнителя и вкара първия в цевта. После подпря пушката до стената. Извади от джоба си снимка на Мари Пери и я сравни с жената, която бе видял на прозореца. Беше поостаряла, което не й се бе отразило добре, но си беше тя. Спайдър прибра снимката в джоба си и затвори очи. Оставаше само да изчака обаждането. И да се надява на добра видимост към обекта на прозореца.