45
Боунс Макинтайър прие да се срещне насаме с дъщеря си, а аз да послужа за единствен посредник между двамата. Казах му, че това трябва да стане или още днес следобед, или никога. Отначало Боунс се възпротиви на определеното от мен време за срещата, но привлекателността на парите беше твърде силна. След малко повече от час едно такси спря пред сградата ми и старецът слезе от него. Без да бърза, той изкачи трите етажа до апартамента. Аз го чаках на стълбищната площадка.
— Тия стъпала не ми действат добре на тазобедрената става.
— Тя е в дневната.
Боунс изръмжа и ме заобиколи, за да влезе в апартамента.
— Може ли чаша вода?
Отидох в кухнята да му налея. Когато се върнах, Мари беше застанала до прозореца, обляна в слънчева светлина. Боунс седеше на три метра от нея, с ръце в скута, и гледаше върха на лявата си обувка. Аз му подадох чашата с вода и преместих стола си така, че да съм на еднакво разстояние от двамата.
— Какво, ще разговаряте ли?
— Мисля, че затова сме се събрали — каза Мари, без да откъсва очи от гледката през прозореца.
— Къде са парите, които съпругът ти открадна от нас?
Боунс отпи глътка вода от чашата и примлясна с устни, сякаш беше някакво скъпо вино.
— Имаме нужда от гаранции — казах аз.
— Вече ти ги дадох по телефона.
Поклатих глава.
— А аз ти казах, че не са достатъчни.
— Ти ми каза, че ще си получа парите, ако оставя дъщеря ми и нейния съпруг, углавен престъпник, да избягат от наказателно преследване и да изчезнат завинаги.
— Рей е мъртъв — каза Мари; гласът й звучеше като шумолене на паднали листа, които вятърът разбърква в крайпътната канавка.
— Слава богу. — Боунс се прекръсти и отпи още глътка вода. — Знаехме го от деня, в който се появи изневиделица в „Амбасадор“. Предполагам, че си проявила достатъчно съобразителност, за да опазиш парите.
— Точно така е постъпила — обадих се аз.
— Разбира се, че така ще постъпи. Та тя ми е дъщеря!
— Гади ми се от теб — каза Мари.
— Но се срещаш с мен. — Боунс се обърна към мен. — А ти какво искаш да получиш от всичко това?
— Истината.
— В Чикаго? Лесна работа. Избери си тема и аз ще ти разправя приказка за лека нощ.
— Да започнем с Еди Уорд и Пол Гогин. Двама души, които са помогнали на Рей да избяга от федералния съд преди две години. Ти си знаел за тях и си ги наблюдавал. В крайна сметка си решил, че не знаят нищо за местонахождението на Рей и парите, затова си ги убил. Може би като предупреждение към онези, които са знаели.
— Не съм убеден, че историята ти ми харесва — каза Боунс. — Надявам се, че поне си налучкал края.
— Нито за момент не си бил сигурен какво точно знае дъщеря ти. И си действал предпазливо. Умен ход, Боунс. Но започват да се търкаля трупове. После самият Рей умира, та ти остава единствено Мари. Може би тя знае къде са парите? Но ако знае, защо не е духнала заедно със съпруга си? А и какво смяташ да направиш по въпроса? Да убиеш собствената си плът и кръв? Аз лично бих си помислил, че ще ти е малко трудно да живееш, ако направиш нещо такова, но не ми е за пръв път да се лъжа в хората. — Извадих флашката, която ми бе дал Никълъс Мейсън, и я поставих върху масата. — Което ни отвежда до ето това тук.
— Какво е то? — попита Боунс
— Преди седем дни ми го даде един човек на име Никълъс Мейсън.
Ноздрите на стареца се разшириха.
— Никога не съм го чувал.
— През две хиляди и четвърта година Никълъс е работил като санитар в болницата, където дъщеря ти е родила момиченце.
— Това са семейни истории. Освен това беше отдавна.
— Но видеозаписът си е доста ясен. На него се вижда как Мейсън задушава бебето в креватчето му.
Боунс навлажни устните си с език. Когато заговори, зъбите му блестяха като полирани перли.
— И какво общо имам аз с това?
— Мейсън почина преди два дни. Точно преди да умре, той записа друг видеоклип. — Извадих втора флашка и я поставих на масата до първата. — В него доста подробно обяснява как ти си го наел да убие детето. Дори е записал и разговора си с теб. — Почуках с пръст върху флашката. — Всичко е тук.