Боунс извади от джоба си пистолет и го насочи към дъщеря си.
— Направих това, което трябваше да се направи. И което не смееше да направи никой друг.
Мари все още не се бе обърнала да погледне баща си. Извадих моя пистолет и се прицелих в корема му.
— Свали оръжието, Боунс.
— Ако ми е дошъл ред да умирам, по-добре да държа нещо в ръката си.
— Можех да те гръмна още преди десет минути, ако исках. Свали пистолета.
— Ти пръв.
Свалих пистолета и го поставих върху масата. Боунс направи същото. Телефонът в джоба ми избръмча, за да сигнализира за получен есемес. Никой в стаята не му обърна внимание.
— Не сме се събрали тук, за да уреждаме стари сметки — казах аз. — Искам просто да знаеш с какво разполагаме. И с какво няма да се разделим.
— Какво, изнудваш ли ме?
— Не мога да направя връзката между теб и Уорд или Гогин. Така всички ще бъдат доволни от споразумението, което ще сключим.
— Къде са парите?
Извадих лист хартия и го бутнах по масата към него.
— Това са банкови сметки, по които могат да се извършват преводи на чието име пожелаеш. Мари задържа десет за себе си и десет за семействата. Докато тя е в безопасност, парите ще текат по график в следващите три години.
— А откъде мога да бъда сигурен, че тя ще удържи на думата си, след като си тръгнем от тук?
— Имаш две причини. — Вдигнах два пръста нагоре. — Едната съм аз.
— Ти?
— Живея в Чикаго и няма да ходя никъде. Ако Мари не спази уговорката, аз съм дал живота си в залог. Познаваш дъщеря си. Смяташ ли, че ще ме остави току-така да умра?
Боунс помисли малко и кимна.
— А коя е другата причина?
Погледнах Мари, която се извърна на стола и се наведе напред към баща си. За момент имах чувството, че ще го удари. Вместо това двамата просто се гледаха втренчено известно време с почти допрени чела и колене.
— Другата причина седи отвън, татко.
— Отвън? — Боунс ми хвърли бърз, почти панически поглед, но дъщеря му настояваше за неотклонното му внимание.
— Никълъс Мейсън те е излъгал. Никого не е убивал. Той и съпругата му са взели моето бебе и са го държали на сигурно място, докато преценят кой в нашето семейство заслужава доверието им. Казва се Ема. Вече е почти на десет, расте здраво момиченце, което е твоя внучка.
Видях как лицето на Боунс се сгърчи като разтопена гума. Устните му се изпънаха встрани, помръднаха, но от тях не излезе звук.
— Това е другото ти уверение, че ще изпълня моята част от сделката. Аз съм майка. И ще направя всичко по силите си, за да държа детето си колкото се може по-далече от теб.
— Не ти вярвам.
По устните на Мари пробягна едва доловима усмивка.
— Ще ти направя един подарък. Ще ти позволя да видиш внучката си. За последен път. — Тя кимна към отворения прозорец. — Намира се в едно такси отпред.
И двамата наблюдавахме как Боунс Макинтайър се надигна от стола си и затътрузи крака към прозореца. Наведе се над перваза и погледна надолу към улицата. Аманда Мейсън излезе от жълтото такси, хванала за ръка русо момиченце, облечено в небесносиня рокля. То вдигна глава нагоре, като закри с длан лицето си от слънцето. Аманда изчака няколко мига, после качи детето обратно в таксито. Боунс притисна чело към перваза на прозореца и затвори очи. Запитах се какво ли си мисли в момента. За дъщеря си? За внучката си? За парите? Чудех се къде свършва амбицията и къде започва злото, и дали някой си бе направил труда да очертае границата между двете. Боунс отвори очите си и се извърна назад, към Мари. В този момент се чу звън на стъкло и куршумът на снайпериста го улучи в тила с глух плясък. Боунс падна в краката на дъщеря си. Ноктите му изстъргаха по дървения под. След което умря.
46
Мари гледаше безизразно трупа на баща си.
— Това останалата част от плана ти ли беше?
— Никога нямаше да те остави да се измъкнеш — казах аз. — Двете с Ема никога нямаше да сте изцяло в безопасност.
Тя вдигна глава и ме погледна.
— А мислиш, че сега сме, така ли?
— Сега, когато баща ти е мъртъв, имате шанс. Хайде.
Вдигнах я от стола, на който седеше, и я поведох за ръка към кухнята.
— Кой го застреля? — попита тя.
— Боунс беше поставил човек отсреща, за да наблюдава апартамента. Предполагам, че са планирали да ни убият, след като баща ти си получи парите. Уолъс неутрализира техния стрелец, докато разговаряхме с Боунс. Когато беше готов, той ми изпрати есемес.
— Андрю застреля баща ми?
— Той се съгласи с мен, че това е единственият начин да гарантираме безопасността ти. Трябваше само да подмамим баща ти по-близо до прозореца. И аз си казах, че шансът да зърне внучката си би свършил работа.