Телефонът ми избръмча с нов есемес. Извадих го от джоба си и го прочетох. След което се върнах в дневната и вдигнах пистолета си от масата.
— Къде е Ема? — попита Мари с неспокоен глас.
— Андрю слиза долу на улицата в този момент. Той ще се погрижи всичко да е наред.
Отидох до входната врата и проверих ключалката. Мари ме следваше по петите.
— Какво се е случило?
— Нищо. Просто Андрю си мисли, че може би има втори стрелец…
— Ема.
Мари отвори вратата и хукна надолу по стълбите. След десет секунди прекоси фоайето на сградата и изтича на улицата. Аз бях на половин крачка зад нея. Първият куршум откъсна голяма треска от рамката на вратата. Дръпнах се назад. Следващите три изстрела ме приковаха в ъгъла зад вратата. Мари беше приклекнала зад едно волво. Стрелецът беше почти директно срещу нас от другата страна на улицата и се изместваше встрани, за да получи по-добра видимост към мен. След секунди щеше да я има. Претърколих се по тротоара и се изправих, подпирайки се на един джип. Шкембелията се показа между две коли с вдигнат нагоре пистолет, като ме търсеше с поглед пред вратата на сградата. Когато разбра грешката си, се извърна и стреля два пъти напосоки, като единият от изстрелите му пръсна предното стъкло на една кола зад гърба ми. С два куршума в корема го проснах по гръб в една цветна леха. После се обърнах и потърсих с поглед Мари.
Открих я, свлечена до предната броня на ръждясала тойота, с ръце, сгънати под неудобен ъгъл отстрани на тялото; очите й бяха широко отворени и пълни с небе. Доколкото можех да преценя, един от куршумите на шкембелията бе рикоширал от тротоара и я бе улучил под челюстта. Беше умряла още преди тялото й да падне на земята. Телефонът в джоба ми отново избръмча. Беше Уолъс. Аманда и Ема бяха с него. Момичето искало да види майка си. Написах му да изчака. След това затворих очите на Мари Пери и я внесох в сградата.
47
Чикагската полиция отцепи улицата и извлече трупа на дебелия мъж от лехата с цветя. Преди още Родригес да бе пристигнал на местопроизшествието, откриха втория стрелец в един апартамент в отсрещната сграда. Андрю Уолъс го бе гръмнал с 22-калибров куршум в главата и бе подхвърлил оръжието в колата на дебелия.
— Това да го пишем престрелка между човека на улицата и онзи в апартамента, а?
Родригес седеше на кухненската ми маса, пиеше кафе от картонена чаша и сам не вярваше на онова, което излизаше от устата му.
— Ще свърши ли работа?
— Ако не броим обстоятелството, че оръжията и ъглите на стрелба изобщо не съответстват — да, защо не? А за Мари Пери какво ще кажеш?
Бях я внесъл в апартамента и я бях положил върху хладния дървен под в дневната. След което изчаках пристигането на полицията. Гледах ги как я снимат, докато чертите й се запечатаха завинаги в съзнанието ми, преди да дръпнат ципа на черната найлонова торба и да я качат на носилката.
— Попадна случайно в кръстосания огън — казах аз.
— Дявол да го вземе.
— Нека съдебният лекар да свика пресконференция и да обяви, че Рей е мъртъв. А за смъртта на Мари да намекне, че е настъпила няколко дни преди това, като подозирате самоубийство. На нея й е все тая.
Родригес отиде до прозорците на апартамента, които гледаха към улицата, и погледна навън. Групичка жители на квартала и няколко снимачни екипа се бяха скупчили зад жълтата полицейска лента.
— А какво да кажем на медиите?
— Утре това ще е новината на деня. После „Бийкън“ ще им сложи намордник. Повярвай ми, няма да допуснат когото и да било да се рови в тази история.
— А кога ще дойдат да потърсят теб?
— Всичко ще бъде погребано заедно с Мари и Рей.
— Боунс няма току-така да се откаже.
— Боунс също е мъртъв.
— Да, бе.
— Искаш ли да чуеш всичко?
— Май да.
И така, аз седнах до него на масата и му разказах. За шейсетте милиона, източени от Рей. За това как Мари му бе помогнала да изчезне. За момиченцето, което им се бе родило преди десет години. За Боунс, наел човек да убие новороденото. Когато свърших, Родригес поклати глава.
— И къде е момичето сега?
— На сигурно място. При жената, която я е отгледала.
— Знае ли за майка си?
— Още не.
— А ти сериозно ли мислиш, че „Бийкън“ просто ще забрави за всичко това?
— Мари е мъртва. Рей е мъртъв. Боунс е мъртъв. Предполагам, че просто ще отпишат парите и ще гледат напред.
Родригес въздъхна и се надигна от масата.