— Родерик Хамптън — казах аз.
— Вече е вън. Всички обвинения са свалени.
— Еди Уорд?
— Погледнах набързо пистолета на онзи в лехата. Същият калибър, същият вид куршум. Утре ще направя балистична експертиза.
— Добре.
— Ще видиш ли пак малката Пери?
— Утре сутрин.
— Кажи на този, който се грижи за нея, да я отведе по-далече от тук. И се погрижи Боунс да не бъде открит.
48
С Андрю Уолъс се срещнахме на следващата сутрин в „Голдън Нъгет“ на „Дайвърси“. Цяла нощ Андрю бе шофирал с трупа на Боунс Макинтайър в багажника на колата си. Сега багажникът беше празен, а Боунс се намираше на дъното на новоизлетите основи за един мост в Индиана. Звучеше справедливо.
— Къде е Аманда? — попитах аз.
— Имаме среща тук.
— Тя приема ли ситуацията?
Уолъс си бе поръчал цяла купчина палачинки и беше зает да ги маже с масло и да ги полива със сироп.
— Защо да не я приема? Тя обожава момичето, а съпругът й е починал. Нищо не я задържа тук.
— Къде ще отидат?
Уолъс разряза палачинките с ножа си и поклати глава, докато дъвчеше.
— По-добре да не знаеш.
Беше прав.
— А ти?
— Аз ще им помогна да се настанят, после приключвам с тази история.
— А парите?
Уолъс сипа още сироп на палачинките си.
— На сигурно място са. Като му дойде времето, ще ги разделя на части, ще ги завъртя тук-там и в крайна сметка пак ще ги насоча към момичето.
— Нищо за теб?
— Аманда иска да получа пет милиона.
— И петдесет и пет за момичето, така ли?
— Аманда иска да оставим една солидна сума за семействата на жертвите, както и за няколко благотворителни фондации, които Мари й е посочила. Но на момичето никога няма да му липсва нищо, можеш да си сигурен. — Уолъс погледна навън през прозореца. Едно старо такси тъкмо отбиваше на паркинга. — Това са те. Знам, че вече говорихме по въпроса, но Аманда настоява и ти да вземеш своя дял.
Поклатих глава.
— Аз и без това получих за тази мисия повече, отколкото се бях пазарил.
— Сигурен ли си? Това са много пари. Ще променят живота ти.
Отвън Аманда Мейсън плащаше на шофьора. После тя и двете момичета застанаха на средата на паркинга и примижаха на утринното слънце.
— Не се съмнявам. — Извадих един плик и го бутнах през масата към него. — Кажи на Аманда да даде това на Ема, когато порасне достатъчно.
Уолъс го вдигна.
— Какво е това?
— Писмо. В което се разказва за майка й.
Уолъс пъхна плика в джоба си и се изправи.
— Мислиш ли, че ще тръгнат да ни преследват?
— Кой, „Бийкън“?
— Който и да било. Това са много пари.
— Последната следа, по която могат да стигнат до теб, е погребана в Индиана. Освен това в Чикаго винаги се оформя някоя нова далавера. Гледай напред и нагоре.
— Може би си прав. Както и да е, трябва да бягам. — Уолъс протегна ръката си. — Мари беше права. Ти си добър човек.
— Благодаря ти за помощта, Андрю.
— Е, ще се видим. Или пък не.
Проследих го с поглед, докато излезе навън под слънчевата светлина. Аманда поглеждаше назад към ресторанта и за миг ми се стори, че може да влезе. Но Уолъс я поведе с двете момичета към колата. Качиха се и потеглиха. Отпих от кафето и измъкнах втори плик от джоба си. Вътре имаше флашка с няколко часа видеоматериал, записан в апартамента на Рейчъл Суенсън. Родригес го бе свалил от компютъра в офиса на Боунс. Извадих лаптопа, включих флашката в него и изтрих всички файлове. След това пъхнах флашката в джоба си и поисках сметката. Готвех се да плащам, когато телефонът ми избръмча със сигнала за получен имейл.
Господин Кели,
Андрю ми предаде писмото Ви. Ще се погрижа Ема да го прочете, когато моментът е подходящ. Ще й разкажа и за Вас, за да знае. Снощи помолих Андрю да отвори спестовна сметка на Ваше име и да преведе два милиона долара по нея. По-долу съм дала линк и подробности как да получите достъп до парите. Знам, че не ги искате, но Мари би настоявала да ги вземете. Така че, ако промените решението си, те са Ваши. Благодаря Ви, че дадохте на Ема нов живот. Както и на мен и дъщеря ми. Моля Ви, пазете се.
Аманда
Препрочетох съобщението. После влязох в банковата сметка и погледнах сумата в нея. Имаше много нули. Всичките пропити с кръв. Прибрах телефона и платих. После допих кафето си и тръгнах. Докато излизах, телефонът ми отново избръмча. Нов имейл. Този път от Елена Рамирес. Щяла да има момиченце. И да го кръсти Кели.
Бележки и благодарности