Aвторски права
Greer Hendricks and Sarah Pekkanen
THE WIFE BETWEEN US
© Greer Hendricks and Sarah Pekkanen, 2017
Published by arrangement with St. Martin’s Press. All rights reserved.
Jacket design by Olga Grlic
Jacket photographs: woman © Oleg Gekman/Shutterstock.com;
Side profile © Oleg Gekman/Shutterstock.com
© Надя Баева, превод
© Стефан Касъров, художествено оформление на корицата
ИК „Колибри“, 2018
ISBN 978-619-02-0246-2
За авторите
Гриър Хендрикс работи над две десетилетия като редактор. Текстовете й са публикувани в Ню Йорк Таймс и Пъблишърс Уийкли. Съпругата помежду ни е първият й роман, написан в съавторство със Сара Пеканен.
Сара Пеканен е автор на световноизвестни бестселъри, като всички са белязани от неочакван обрат в сюжета. В Съпругата помежду ни нейна съавторка е начинаещата Гриър Хендрикс.
Анотация
Един мъж, годеницата му и ревнивата му бивша съпруга, която отчаяно се стреми да възпрепятства втория му брак, съставляват сложния любовен триъгълник в „Съпругата помежду ни“, завладяващ трилър от Гриър Хендрикс и Сара Пеканен. Но дали всичко е такова, каквото изглежда? Или сме заблудени да мислим, че нещо е реално, когато то не е?
Историята е разказвана от името на Нели и Ванеса, които са обичали един и същ мъж. Ричард е очарователен, щедър, финансово независим, с налагаща се самоличност. Кара Нели да се чувства защитена. Колкото до Ванеса, някогашната любов е изместена от неприязън и недоверие. А също и от страх. Но кой кого наблюдава? Кой кого манипулира? Кой е агресорът и кой жертвата? На кого да вярваме?
Сара Пеканен има предишни романи, също белязани от неочакван обрат в сюжета. В тази книга нейна съавторка е начинаещата Гриър Хендрикс.
От Гриър:
За Джон, Пейдж и Алекс с обич и благодарност
От Сара:
За онези, които ме насърчиха да напиша тази книга
Първа част
Пролог
Тя крачи енергично по тротоара, русата коса подскача върху раменете ѝ, бузите ѝ са поруменели, през ръката ѝ е преметнат спортен сак. Когато стига до сградата, където живее, бръква в ръчната си чанта и изважда ключове. Улицата е шумна и оживена, профучават жълти таксита, хора се връщат от работа, влизат в деликатесния магазин на ъгъла да пазаруват. Но моите очи я следят неизменно.
Спира пред входа и поглежда за кратко през рамо. Сякаш съм пронизана от електрически ток. Питам се дали не е усетила взирането ми към нея. Много хора притежават способността да долавят, че са наблюдавани. Цял дял от мозъка ни е посветен на въпросната генетична наследственост от предците ни, които са развили свойството, за да не стават плячка на хищни зверове. Култивирала съм тази защита у себе си, усещането за статично електричество по кожата и инстинктивно обръщане на главата към чифт очи. От опит знам каква е опасността от пренебрегването на подобно предупреждение.
Но тя просто надниква към обратната посока, после отваря вратата и се скрива вътре, без нито веднъж да погледне към мен.
В пълно неведение е какво съм ѝ сторила.
Няма представа за пораженията, които съм ѝ нанесла, за погрома, който ѝ готвя.
За тази красива млада жена със сърцевидно лице и съблазнително тяло – жената, заради която ме изостави съпругът ми Ричард – аз съм също толкова невидима като гълъба, кълвящ трошици на тротоара до мен.
Тя няма представа какво ще ѝ се случи, ако продължава така. Ни най-малко не подозира.
Глава 1
Нели не знаеше какво я събуди. Ала когато отвори очи, до отсрещната табла на леглото ѝ стоеше жена, облечена в нейната бяла дантелена сватбена рокля, и я гледаше.
Гърлото на Нели се стегна за писък и тя светкавично посегна към бейзболната бухалка, подпряна на нощното ѝ шкафче. Тогава зрението ѝ привикна с дрезгавата утринна светлина и блъскането на сърцето ѝ позатихна.
Засмя се кратко и отсечено, като осъзна, че е в безопасност. Илюзията се създаваше от това, че сватбената ѝ рокля висеше на вратата на дрешника, където самата тя я бе окачила вчера, след като я взе от булчинския магазин. Беше поставена в пластмасов калъф и в бюстието и разкроената пола беше натъпкана тънка хартия, за да поддържа формата. Нели се отпусна немощно на възглавницата. Когато дишането ѝ се успокои, погледна плътните сини цифри върху часовника на тоалетката си. Отново твърде рано.
Протегна ръце над главата си, с лявата изключи алармата, преди да е засветила, и усети непознатата тежест върху пръста си на диамантения пръстен, който Ричард ѝ бе дал.
Още като дете Нели никога не заспиваше лесно. Майка ѝ нямаше търпение за протяжни ритуали преди заспиване, но баща ѝ нежно потъркваше гърба ѝ и изписваше изречения по тъканта на нощничката ѝ. „Обичам те“ или „Ти си суперспециална“, такива неща пишеше, а тя се мъчеше да отгатне посланието. Друг път чертаеше фигури – кръгове, звезди, триъгълници. Това продължи до деветгодишната ѝ възраст, докато родителите ѝ не се разведоха и той не се изнесе. После вече лежеше самичка в тясното си легло под юрганчето на розови и лилави райета и се взираше в петното от влага на тавана.