– Ами тук в Ню Йорк нещата са различни – дойде до нея гласът на господин Портър.
Нели го погледна внимателно. Беше като нищо с петнайсет години по-възрастен от нея и акцентът му издаваше, че е роден в Манхатън. Нямаше начин пътищата им да са се пресичали преди. Откъде можеше да знае?
– Не искаме Джона да изостава – заяви той и се облегна назад на столчето, после бързо изправи гръб, та да не го преобърне.
– Мъжът ми се опитва да обясни – намеси се госпожа Портър, – че другата есен ще подадем молба за предучилищна детска градина и се целим в елитните училища.
– Разбирам – кимна Нели. Беше се овладяла вече. – Е, със сигурност решението си е ваше, но не е зле да изчакате една година. – Известно ѝ беше, че Джона вече е записан на курсове по мандарин, карате и музика. Тази седмица два пъти го беше забелязала да се прозява и да търка сънени очи. Тук поне беше свободен да прави замъци от пясък и да гради кули от кубчета.
– Искам да ви осведомя за случка, когато един от съучениците му си беше забравил обяда – подхвана Нели. – Джона предложи да си разделят неговия, което беше свидетелство за съпричастност и доброта...
Замълча, защото в този момент мобилният телефон на господин Портър иззвъня.
– Да – отговори той. Не преставаше да гледа Нели право в очите.
Беше се срещала с него само два пъти преди, веднъж на обща родителска среща и при диалога им през есента. Тогава не се беше взирал в нея, нито бе проявил някакви странности в поведението си.
Господин Портър раздвижи ръка в няколко бързи кръга, с което ѝ даваше знак да продължи.
С кого говореше той?
– Правите ли редовно оценяване на децата? – пожела да се информира госпожа Портър.
– Моля? – попита Нели.
Госпожа Портър се усмихна и Нели забеляза, че червилото ѝ абсолютно съвпада по нюанс с роклята ѝ.
– В училището „Смит“ го практикуват. Всяко тримесечие. Академични знания, организиране на малки групи за подготовка за четене, базирани на способности, ранна мултипликационна инициативност...
Мултипликационна?
– Аз оценявам децата – отговори Нели и изпъна гръб.
– Шегуваш се – изрече в телефона господин Портър.
Тя усети как погледът ѝ отново е притеглен към него.
– Не за мултипликация, а... за по-простички умения като броене и разпознаване на буквите – продължи Нели. – Ако погледнете на гърба на картата за прогрес, ще видите... Имам категории.
Настъпи момент на мълчание, докато госпожа Портър хвърли поглед върху бележките на Нели.
– Кажи на Санди да се заеме с това – нареди господин Портър. – Не изпускайте клиента.
Той затвори и поклати глава.
– Приключихме ли тук?
– Е, сигурна съм, че сте заета – каза госпожа Портър на Нели.
Нели се усмихна със здраво стиснати устни. „Да – искаше ѝ се да отвърне, – наистина съм заета. Вчера търках този килим, след като дете разля върху него млякото си с какао. Купих меко одеялце за ъгъла за отдих, та свръхстресираното ви момченце да може да си почине. Тази седмица имах късни смени в ресторант, където работя като келнерка, защото със заплатата си тук не мога да си покривам най-елементарните потребности. И въпреки това идвах тук всяка сутрин точно в осем, без да пестя енергията си за вашите деца.“
Тъкмо се канеше да иде в офиса на Линда, за да си поиска другата половина от кроасана, когато чу боботещия глас на господин Портър.
– Забравих си сакото – каза той, като влезе отново в класната стая и го взе от облегалката на малкото столче.
– Защо решихте, че съм от Флорида? – попита неочаквано за себе си Нели.
Той вдигна рамене.
– Племенницата ми учеше в Щатския университет на Флорида – отговори. – Май някой спомена, че и вие сте го посещавали.
Тази информация не беше в биографията ѝ, качена на уебсайта на училището. Не притежаваше нищо със символа на колежа си – нито една тениска или ключодържател.
Вероятно Линда беше осведомила Портърови за нея, те изглеждаха от онези родители, които биха искали да знаят всичко, каза си Нели.
И все пак го погледна по-изпитателно, като се опитваше да прехвърли чертите му върху лицето на млада жена. Не си спомняше никоя с фамилия Портър. Но това не значеше, че съответното момиче не е седяло зад нея на лекции или не се е опитвало да стане член на нейното женско дружество.