Ричард отиде на бара да ни вземе питиета.
– Водка със сода и капка лимон? – обърна се той към Ема.
– Запомнил си! – грейна тя. Проследи го с поглед, докато се отдалечаваше.
Всичко започна в този момент: пред мен се материализира ново бъдеще.
През следващите няколко часа попийвах минерална вода и бъбрих с колегите на Ричард. Хилари и Джордж бяха там, но Хилари вече беше започнала да се дистанцира от мен.
Цялата вечер долавях енергията, бликаща между съпруга ми и неговата секретарка. Не че си разменяха интимни усмивки или се озоваваха уж случайно в едни и същи групички за разговор; на повърхността се държаха с пълно приличие. Но аз виждах как той стрелва очи към нея, щом прозвучеше гърленият ѝ смях. Усещах как са нащрек един за друг, сякаш блестяща нишка ги свързваше през залата. В края на партито той поръча кола за нея да я откара у дома въпреки възраженията ѝ, че спокойно може да си вземе такси. Всички излязохме заедно и зачакахме да пристигне нейната кола, преди да се качим в нашата.
– Тя е сладка – казах на Ричард.
– Много е добра в работата си – изтъкна той.
Когато с Ричард се прибрахме у дома, заизкачвах стълбите към спалнята, нетърпелива да смъкна чорапогащника, чийто ластичен ръб се впиваше в корема ми. Ричард угаси лампата във фоайето и тръгна след мен. В мига, щом влязох в спалнята, той ме извъртя с лице към стената. Започна да ме целува по тила и да се притиска към мен. Усетих сериозната му ерекция.
Обикновено Ричард беше нежен и внимателен любовник. В началото на брака ни подхождаше към мен като към вечеря с пет блюда. Но онази вечер стисна ръцете ми с една ръка и ги прикова над главата ми. С другата смъкна чорапите ми. Чух рязък звук и знаех, че са скъсани. Проникна в мен изотзад и аз изохках. Не беше се случвало отдавна и не бях готова за него. Тласъците му ме прилепяха към раираните ни тапети. Свърши бързо с висок и дрезгав стон, който сякаш отекна в стаята. Облегна се задъхан върху тялото ми, после ме извъртя към себе си и ме целуна веднъж по устните.
Очите му бяха затворени. Питах се чие ли лице вижда.
Няколко седмици по-късно я срещнах отново на коктейлното парти, на което Ричард и аз бяхме домакини в къщата ни в Уестчестър. Беше точно толкова изрядна във всичко, както я помнех.
Скоро след соарето ни трябваше да отида на симфоничен концерт с Ричард, но ме повали стомашен вирус и се наложи да се откажа в последния момент. Той заведе Ема. Дирижираше Алан Гилбърт. В програмата бяха Бетовен и Прокофиев. Представях си как двамата седят един до друг и слушат лиричните, експресивни мелодии. В антракта най-вероятно щяха да си вземат коктейли и Ричард щеше да обясни на Ема произхода на дисонансния стил на Прокофиев, както някога беше просвещавал мен.
Легнах си и заспах с образа на двама им заедно. Ричард остана да нощува в града тази вечер.
Нямам начин да го знам със сигурност, но си представям как тогава са разменили първата си целувка. Колебливи са, нямат желание да се разделят. Миг на мълчание. Тогава тя притваря клепачи, а той се навежда и отнема разстоянието помежду им.
Скоро след посещението във филхармонията Ричард замина за Далас по работа. На този етап вече си бях поставила за цел да следя по-отблизо програмата му. Клиентът беше важен за Ричард. Ема щеше да го придружи. Не бях учудена: от време на време и Даян бе пътувала с него.
Но Ричард нито ми се обади, нито ми написа съобщение да ми пожелае лека нощ.
Сигурна бях, че след тази командировка вече бяха в интимни отношения. Наречете го интуиция на съпругата. Няколко седмици по-късно отидох в града. Исках отново да погледна Ема. Поседях в двора до сградата им, закрила лице зад вестник. В този ден Ричард задържа вратата пред заместничката ми, когато излязоха навън, с неговата ръка, леко докосваща я под кръста. Тя беше с яркорозова рокля в тон с поруменелите ѝ бузи и поглеждаше мъжа ми изпод мигли.
Можех да се изправя пред тях. Или просто да им подвикна с престорен ентусиазъм и да предложа обяд заедно. Но просто ги наблюдавах как отминаха.
Сега трескаво натискам копчетата на домофона в сградата на Ема с надежда някой от съседите ѝ да ми отвори входната врата. Секунда по-късно чувам жужене и се втурвам в малкото скромно преддверие. Поглеждам към редицата пощенски кутии, благодарна, че под името ѝ са изписани етажът и номерът на апартамента. 5С. Хуквам нагоре по стълбите и се чудя дали тя ще приеме фамилията на Ричард. Дали и по този начин ще бъдем свързани.