Заставам пред вратата на апартамента ѝ и чукам силно.
– Кой е? – обажда се тя отвътре. Заставам встрани, та да не ме види през шпионката.
Ако Ема разпознае гласа ми, може да не прочете писмото ми. Затова просто пъхвам плика през процепа на вратата. Гледам как той изчезва, после забързвам надолу по стълбите с надежда да успея да изляза, преди Ричард да е пристигнал.
Виждам я във въображението си как разгъва писмото ми и си мисля за всички неща, които не съм казала.
Например как се престорих, че имам стомашен грип точно преди концерта във филхармонията.
– Защо не заведеш Ема? – предложих на Ричард, когато му се обадих, че не мога да отида. Погрижих се гласът ми да звучи немощно. – Спомням си какво е да си млад и беден в големия град. За нея ще е голямо преживяване.
– Сигурна ли си? – попита ме той.
– Разбира се – отговорих. – Имам желание само да спя. А не искам ти да го пропуснеш.
Той се съгласи.
В мига щом затвори телефона, аз си направих чаша чай и започнах да обмислям следващия си ход.
Знаех, че трябва да съм внимателна. Не можех да си позволя и едничка грешка. Налагаше се вниманието ми към детайлите да е също тъй изострено, каквото винаги бе това на Ричард.
Когато си легнах тази вечер, поставих шишенце с пептобисмол на нощното си шкафче до чашата с вода.
Раздавах го предпазливо. Не я споменах седмици наред, но когато Ричард сключи важна сделка, предложих му да се отблагодари на Ема за помощта ѝ с щедър ваучер за покупка от „Барнис“. За миг се уплаших, че съм прекалила. Той спря с бръсненето и ме погледна изпитателно.
– Никога не си ме подсещала да го правя за Даян – отбеляза.
Вдигнах рамене и взех четката си за коса. В опит да замажа нещата казах:
– Вероятно се идентифицирам с Ема. Даян беше омъжена, имаше си семейство. Ема ми напомня мен самата, когато пристигнах в Ню Йорк. Вярвам, че това ще ѝ вдъхне увереност колко високо е ценена.
– Добра идея – отвърна Ричард и аз бавно изпуснах въздуха, който бях задържала.
Представях си я как изважда от плика ваучера и очите ѝ се разширяват от изненада. Може би ще влезе в кабинета му да му благодари. Може би няколко дни по-късно ще облече за работа роклята, която си е купила със сертификата за подарък, и ще му се похвали с нея.
Залогът беше толкова висок. Опитвах се да продължавам с обичайните си занимания, но адреналинът ме заливаше. Постоянно се хващах, че неволно крача наоколо. Апетитът ми изчезна и излишните килограми бързо се стопиха. Нощем лежах будна до Ричард и преговарях наум плана си, като търсех пробойни и слабости. Отчаяно копнеех да забързам нещата, но се насилвах да напредвам с предпазлива скорост. Бях като ловец, дебнещ плячката си да дойде на позиция.
Големият ми пробив дойде, когато Ема ми позвъни една вечер от Далас, за да съобщи, че Ричард щял да хване по-късен полет, защото срещата му се проточила.
Чакала бях възможност точно като тази. Но трябваше да изиграя ролята си безгрешно. Ема не биваше да заподозре, че градя къщичка от карти: че изчаквам да поставя финалната на мястото ѝ.
– Горкият – рекох. – Толкова много работи. Сигурно е буквално изтощен.
– Така е – потвърди Ема. – Този клиент е извънредно взискателен.
– Ти също залягаш здраво – заявих и добавих, сякаш току-що ми бе дошло наум: – Не е нужно да се втурва да пътува. Предложи му да вечеряте на спокойствие и да преспите в хотел тази нощ. Ще се върнете утре сутринта. Така и за двама ви ще е по-леко.
„Моля те – мислех си, – захапи стръвта.“
– Сигурна ли си, Ванеса? – попита ме Ема. – Знам, че той иска да се прибере у дома при теб.
– Настоявам – отговорих и имитирах прозявка. – Честно казано, ще ми се просто да изгледам нещо глуповато по телевизията и после да си легна. А той ще иска да ме засипе с приказки за работата си.
Скучната съпруга, водеща празно съществуване. Ето такава исках да ме вижда тя.
А Ричард заслужаваше нещо по-добро, нали тъй? Полагаше му се да има до себе си жена, която оценява сложността на работата му и има желание да се погрижи за него след тежкия му ден. Някоя, която копнее да е с него всяка нощ.
Някоя досущ като нея самата.
„Моля ти се“, помислих си отново.
– Добре – отговори накрая Ема. – Ще го обсъдя с него и ако се съгласи, ще те известя по кое време ще кацнем утре, щом сменя полета.
– Благодаря ти – изрекох.
Когато затворих телефона, осъзнах, че за пръв път от много дълго време се усмихвам.
Открила бях идеалната си заместничка. Скоро Ричард щеше да иска да приключи с мен и най-сетне щях да бъда свободна.
Никой от двамата им не усети, че аз бях оркестрирала ситуацията. И все още не го знаят.