– Съжалявам. – По лицето ѝ се изписва съчувствие. Избрала съм точния човек.
– Ще бъда откровена с вас. – Правя пауза. – Съпругът ми, господин Томпсън, се развежда с мен.
– Съжалявам – повтаря тя.
– Да, и аз също. Това лято ще се жени за друга – допълвам с мрачна усмивка. – Този чек е от него и парите ми трябват, защото се опитвам да наема апартамент. Хубавата му млада годеница вече се нанесе при него. – Докато говоря, виждам как Ричард набира номера на банката.
– Работата е там, че сумата е прекалено голяма – казва Бети.
– Не и за него – уточнявам. – Както виждате, имаме еднакви фамилии. – Вадя от чантата шофьорското си свидетелство и ѝ го подавам. – Все още имаме един и същ адрес, макар аз да се изнесох. Сега живея в мърляв хотел недалеч оттук.
Адресът на чека е на къщата ни в Уестчестър; всеки нюйоркчанин знае, че това е луксозно предградие.
Бети се взира в шофьорското ми свидетелство и се колебае. Снимката е правена преди няколко години, приблизително по времето, когато за пръв път започнах да кроя планове да напусна Ричард. Очите ми са ведри и усмивката искрена.
– Моля ви, Бети – продължавам да настоявам. – Можете да се обадите на шефа на клона на Парк Авеню. Ричард го е предупредил, че ще осребря чека.
– Извинете ме за момент – казва тя.
Чакам, докато се дръпва встрани и разговаря тихо по телефона. Призлява ми от напрежението и се чудя дали Ричард отново не ме е надиграл.
Когато касиерката се връща, не мога да разчета изражението ѝ. Изтраква нещо на клавиатурата на компютъра си, после ме поглежда.
– Извинете за забавянето – заговаря. – Всичко е наред. Управителят потвърди, че чекът е авторизиран. Виждам също така, че с господин Томпсън сте имали съвместна сметка, която е закрита само преди няколко месеца.
– Благодаря ви – промълвявам едва чуто.
Когато се връща след няколко минути, жената държи няколко пачки банкноти. Прехвърля парите през машината за броене, после ръчно преглежда всяка стодоларова банкнота, а вътрешностите ми вече са на възел. Всеки момент очаквам някой да притича до нея и да отмени операцията. Ала ето че тя плъзва всички пачки през тесния отвор под стъклото заедно с голям подплатен плик.
– Приятен ден – пожелавам.
– Късмет – отвръща ми Бети.
Затварям ципа на чантата си и усещам приятната ѝ издутина върху ребрата си.
Заслужавам тези пари. А сега, след като изгубих работата си, са ми нужни повече отвсякога, за да помогна на леля си.
Плюс всичко друго се добавя приятният гъдел от предполагаемата реакция на Ричард, когато в банката му съобщят, че парите му ги няма вече.
Той ме държа извън равновесие в продължение на години; всеки път, когато не му угодях, си понасях последствията. Но също така очевидно му доставяше удоволствие ролята на мой спасител и утешител, когато бях разстроена. Двойствената природа на съпруга ми го превръщаше в загадка за мен. Все още не разбирам напълно защо имаше тази потребност да контролира всичко в средата си също така прецизно, както подреждаше чорапите и ризите си.
Възвърнала съм част от властта върху себе си, която ми отне. Спечелих малка битка. Изпълнена съм с въодушевление.
Представям си яростта му като торнадо, бушуващо в посока навън, само че в момента съм извън обхвата му.
Излизам на тротоара отвън и бързо отивам в най-близкия клон на „Чейз“. Депозирам сумата в новата ми банкова сметка, онази, която открих след раздялата ни с Ричард. Сега съм готова да се върна у леля Шарлот. Но не и да потърся убежище в леглото; решена съм да се отърся от победената и съкрушена жена като от излишна ципа.
Заредена съм с енергия при мисълта какво ще направя след това.
Глава 32
– Аз съм на двайсет и шест години. Влюбена съм в Ричард. Скоро ще се оженим – шепна и се гледам в огледалото. „Още червило“, помислям си и бръквам в тоалетната си чантичка.
– Работя тук като секретарка – продължавам.
Нося яркорозова рокля, която съм си купила този следобед от „Ан Тейлър“. Не е точно същата, но е много подобна, особено с този нов сутиен с подплънки.
Стойката ми обаче не е правилната. Изпъвам рамене назад и повдигам брадичка. Така е по-добре.
– Казвам се Ема – изричам към огледалото. Усмихвам се широко и самоуверено.
Никой, който я познава, няма да се заблуди. Но моята цел е просто да мина покрай екипа от чистачи в офиса на Ричард.
Ако някой от колегите му е останал да работи до късно тази вечер, всичко се проваля... Но не, не бива да мисля за неуспех, иначе няма да събера смелост да направя това.