– Казвам се Ема – повтарям отново и отново, докато съм удовлетворена от гърления тембър на гласа си.
Отивам до вратата на тоалетната, открехвам я и надзървам навън. Коридорът е празен и осветлението е намалено; не мога да видя зад ъгъла двойната стъклена врата към офиса на фирмата на Ричард. Знам, че ще е заключена, както е всяка вечер. Малко хора имат ключове от нея. В компютрите на компанията се съдържа финансова информация за стотици клиенти. Всички те са защитени с пароли, плюс че експертите по киберсигурност веднага ще бъдат известени, ако някой се опита да хакне системата.
Моята цел така или иначе не са електронни данни. Нужен ми е обикновен документ на хартиен носител от кабинета на Ричард, който не е от значение за никой друг във фирмата.
Дори ако Ема е имала възможността да прочете писмото ми и дори в съзнанието ѝ да са се мернали мимолетни съмнения, знам, че тя е логична млада жена. На кого ще повярва в крайна сметка: на способния си съвършен годеник или на откачената му бивша съпруга?
Нужно ми е доказателство, за да отклоня посоката ѝ на мисли. И тъкмо Ема е човекът, който ми разкри как да го получа.
Когато я спрях пред жилищната ѝ сграда, казах ѝ да попита Ричард за липсващото „Равено“, което той ме прати да донеса от винените ни запаси в избата във вечерта на коктейлното ни парти. „Кой мислиш, че направи поръчката?“, попита ме тя, преди да ми обърне гръб и да се качи в такси.
Беше гениален ход от страна на Ричард да накара Ема като своя секретарка да поръча виното за партито.
Дълго време не беше възниквала нужда да ме наказва. Месеци наред демонстрирах изрядно поведение, ставах рано с него, отдавах се на фитнес всяка сутрин, вечер готвех за двама ни здравословни ястия. Всичко това караше Ричард да се чувства благосклонен към мен. Но на този етап от брака не си правех илюзии и съзнавах колко опасен може да е мъжът ми, ако се уплашеше, че любовта ми към него гасне.
Затова предвиждах, че скъпо ще си платя, когато промених косата си няколко дни преди партито. Първо, накарах фризьорката ми да я боядиса в карамеленокафяво. Тя протестира, изтъкна ми, че жени плащат стотици долари, за да постигнат моя естествен нюанс, но аз бях твърда. Когато тя приключи с потъмняването, наредих ѝ да я скъси с дванайсет сантиметра, така че да стига до раменете ми.
В деня на запознанството ни Ричард ми каза никога да не отрязвам косата си. Това беше първото правило, маскирано като комплимент, установено от него.
През целия ни брак го бях спазвала.
Но тогава вече познавах Ема. Знаех, че трябва да дам на съпруга си основания да се отърве от мен каквито и да бъдеха наказателните мерки.
Когато Ричард видя косата ми, застина за момент, а после каза, че било приятна промяна за зимата. Както разбрах, очакваше да върна старото положение до лятото. След този кратък разговор всяка вечер до партито оставаше на работа до късно.
Ричард беше накарал Ема да поръча виното, та да може да изгради обвинителната си теза срещу мен.
А сега аз можех да се възползвам от същото, за да изградя обвинителната си теза срещу него.
Онази вечер Хилари стоеше с Ричард до импровизирания бар в дневната на къщата ни в Уестчестър. Хората от фирмата за кетъринг закъсняваха и аз измънках извинения за набързо приготвените плата с бри и чедър.
– Миличка? Би ли донесла няколко бутилки шабли „Равено“ реколта 2009 от избата? – подвикна ми Ричард от другия край на стаята. – Миналата седмица поръчах една каса. На средния рафт на хладилната витрина са.
Спомням си усещането как тръгнах към избата като на забавен каданс, отлагайки момента, когато щеше да се наложи да кажа на Ричард пред всичките му приятели и бизнес партньори онова, което вече знаех: в дома ни нямаше „Равено“.
Но не защото аз го бях изпила.
Всички тъкмо това си помислиха, то се знае. Такова бе намерението на Ричард. Такъв бе моделът в семейството ни: аз отправях предизвикателство към Ричард в опит да утвърдя независимостта си, а той ме караше да плащам за това си провинение. Наказанието ми винаги беше пропорционално на така наречените ми престъпления. На галавечерта в чест на Алвин Ейли например знаех как Ричард е казал на партньора си Пол, че трябва да ме отведе у дома, защото съм пияна. Но това не беше вярно. Ричард се ядоса, задето Пол ми предложи помощ да започна работа. Нещо повече, мъжът ми вече знаеше, че съм се измъкнала до града за тайна среща, която в крайна сметка обясних като посещение при психотерапевт.
Да ме изложи публично – да ме изкара пред хората неуравновесена и нещо по-лошо, да внуши у мен самата съмнения за себе си, – беше една от тактиките на Ричард да ме дисциплинира. И тя беше особено ефикасна предвид постоянната борба на майка ми.