– Скъпи, няма никакво „Равено“ – обявих при завръщането си от избата.
– Но аз съвсем скоро оставих цял кашон там... – Прекъсна се насред думите си. По лицето му пробяга объркване, заместено от очевидно сконфузване.
Беше толкова сръчен актьор.
– О, аз нямам претенции за марката, стига да е бяло вино – малко прекалено бодро заяви Хилари.
Ема беше в другия край на стаята. Носеше семпла черна рокля с колан, който да подчертае изваяната ѝ фигура. Разкошната ѝ руса коса леко се къдреше по краищата. Беше точно толкова съвършена, колкото я помнех.
Тази вечер трябваше да постигна три неща: да убедя всички на партито, че съпругата на Ричард е излязла от контрол. Да убедя Ема, че Ричард заслужава нещо по-добро. И най-важното – да убедя в същото и Ричард.
Чувствах се замаяна от напрежението. Погледнах Ема за кураж. И тогава аз на свой ред се проявих като актриса.
Хванах Хилари подръка.
– Ще ти правя компания с бялото вино – възкликнах весело, като се надявах Хилари да не усети колко леденостудени са пръстите ми през ръкава на дрехата си. – Кой е казал, че блондинките се забавлявали повече? На мен ми харесва да съм брюнетка. Хайде, Ричард, отвори ни бутилка.
Излях първата си чаша в кухненската мивка, когато отидох да донеса още салфетки, и се погрижих Ричард да е наблизо и да чуе как попитах Хилари дали да не ѝ долея вино. Чашата ѝ още беше наполовина пълна. Тя стрелна поглед към моята празна и после поклати глава.
Миг по-късно Ричард ми подаде чаша с вода.
– Не е ли редно отново да се обадиш на фирмата за кетъринг, мила?
Погледнах номера им и набрах първите шест цифри, като се отдалечих достатъчно от Ричард, та да не долови как водя едностранен разговор. После му кимнах и съобщих:
– Всеки момент ще са тук. – И оставих настрани чашата с вода.
При пристигането на хората от кетъринга се правех, че вече пия трета чаша вино.
Когато сервитьорите започнаха да подреждат бюфета, Ричард направи знак на шефа на екипа да го последва в кухнята. Отидох и аз при тях.
– Какво става? – попитах, преди Ричард да е успял да каже и дума. Не направих никакво усилие да си сниша гласа. – Нали трябваше да бъдете тук преди час?
– Съжалявам, госпожо Томпсън – каза човекът и погледна към клипборда си. – Идваме точно в посоченото от вас време.
– Не може да бъде. Партито ни започна в седем и половина. Казах, че ви искаме тук в седем – възразих. Ричард стоеше до мен, готов да изрази недоволството си от некоректността на фирмата.
Шефът на екипа безмълвно обърна към нас клипборда си и посочи записания час – осем вечерта – и подписа ми в края на страницата.
– Но... – Ричард прочисти гърло. – Как стана така?
Отговорът ми трябваше да бъде поднесен с идеално изпълнение. Имах нужда да внуша едновременно колко съм некадърна и как не ме е грижа за неудобството, което съм му причинила
– Е, значи грешката е моя – заключих невъзмутимо. – Важното е, че хората са вече тук с храната.
– Как можа... – Ричард прехапа устни и не довърши. Издиша бавно. Но напрегнатото му изражение не се изглади.
Усетих как в гърлото ми се надига жлъчка и знаех, че няма да издържа още дълго с преструвките, затова забързах към банята. Пуснах да тече студена вода върху китките ми и започнах да броя вдишванията си, докато най-сетне сърдечният ми ритъм се нормализира.
На излизане от банята огледах гостите си.
Дотук бях постигнала всичко запланувано.
Ричард разговаряше с един от колегите си и партньор по голф от клуба, но изтръпването на кожата ми съобщаваше, че очите му постоянно се връщат на мен. Косата ми, пиенето ми, реакцията ми на случката с кетъринга – държах се като съвсем различна жена от онази, следила стриктно всеки детайл от подготовката за партито в предишните седмици. Прекарали бяхме часове над списъка с поканените и Ричард ми припомняше лични подробности за колегите си, та да мога с повече лекота да запознавам хората помежду им. Обсъдихме избора на цветя за аранжировки. Ричард изрично ме предупреди да не поръчвам скариди, тъй като един от гостите ни бил алергичен, а аз го подсетих да се погрижи да имаме достатъчно закачалки, та да не се наложи нечие палто да бъде проснато на легло.
Сега бе време да се отметне друга точка от моя личен списък, онзи, който държах в главата си и преговарях, щом Ричард отидеше на работа: Да говоря с Ема.
Мина сервитьор и ми предложи топли хапки с пармезан от подноса си. Насилих се да се усмихна и взех една, но я увих в салфетка.
Спрях за момент, докато същият сервитьор отиде при групата на Ема, и се приближих към тях.