– Непременно трябва да опиташ от тези – възкликнах с престорен смях. – Нужно ти е да си поддържаш силата, щом работиш за Ричард.
Ема се намръщи за кратко, после лицето ѝ се разведри.
– Той наистина има дълго работно време – кимна. – Но аз не възразявам.
Тя си взе една от хапките с пармезан и гризна от нея. Видях как Ричард пое към нас от другия край на стаята, но го пресрещна Джордж.
– О, не опира само до дългото работно време – казах. – Също така е много взискателен, нали?
Тя кимна и бързо лапна останалото парче.
– Е, радвам се, че всички имат какво да хапнат най-накрая – подхвърлих. – Човек би помислил, че от фирмата за кетъринг поне ще спазват уречения час при тези си високи цени.
Казах го достатъчно високо, та мъжът на средна възраст, държащ подноса, да ме чуе, а най-вече Ема да остане с впечатление, че острата ми забележка е адресирана към него. Усещах, че бузите ми горят, но се надявах Ема да го отдаде на изпитото вино. Като срещнах очите ѝ, прочетох в тях презрение заради моята грубост.
Ричард се измъкна от Джордж и се насочи право към нас. Точно преди да ни достигне, аз се фръцнах и поех в противоположната посока.
„Дай им още едно основание“, помислих си.
Знаех, че трябва да го направя сега, иначе смелостта щеше да ме напусне.
Всяка крачка беше борба, докато прекосявах бавно стаята. Пулсът ми кънтеше в ушите. Усещах капчици студена пот да избиват по горната ми устна.
Всичките ми инстинкти ми крещяха да спра и да се обърна. Но аз се насилих да продължа напред помежду групички усмихващи се хора. Някой докосна ръката ми, но аз я издърпах, без дори да погледна кой е.
Единствено мисълта, че Ема и Ричард ме наблюдават, ме тласкаше напред.
Знаех, че в скоро време няма да имам шанс да се озова близо до нея.
Стигнах до айпода, който беше включен към усилвателите ни. Ричард грижливо беше подредил музиката – джаз, смесен с някои от любимите му класически композиции. В помещението звучаха елегантни мелодии.
Отидох и превключих чрез приложенията на дискомузика от седемдесетте, което бях упражнявала многократно. Увеличих силата докрай.
– Хайде да го почваме това парти! – извиках и вдигнах ръце над главата си. Гласът ми пресекна, но аз продължих: – На кого му се танцува?
Полугласните разговори секнаха. Лицата на всички в унисон се извърнаха към мен, сякаш бяха хореографирани.
– Давай, Ричард! – подвикнах.
Вече дори и хората от кетъринга се бяха втренчили в мен. Зърнах Хилари, която отмести поглед, после Ема, зяпнала от удивление. Ричард бързо се приближи към мен със стиснати юмруци.
– Забравяш домашните ни правила, скъпа – изрече на висок глас, пълен с фалшива веселост. – Никакви „Би Джийз“ преди единайсет.
В стаята прозвучаха облекчени смехове, а Ричард превключи музиката обратно на Бах, хвана ръката ми над лакътя и ме поведе към коридора.
– Какво ти става? – попита ме. – Колко изпи?
Устните му се опънаха в права линия и не ми беше нужно да фалшифицирам паниката в извинението си.
– Не мога да... само две-три чаши, но... Съжалявам – изрекох. – Още сега минавам на вода.
Той посегна към пълната ми до половина чаша с шардоне и аз му я дадох, без да се противя.
През останалата част от вечерта неизменно чувствах върху себе си гневния взор на съпруга си. Виждах как пръстите му са стегнато сключени около чашата със скоч. Опитах се да си припомня смесицата от съчувствие и възхищение по лицето на Ема, когато той така умело заглади сцената, създадена от мен; единствено това ме крепеше до края на партито.
Бях постигнала всичките си набелязани цели.
Струваше си, макар синините ми да не заздравяха цели две седмици.
Ричард не ми изпрати бижу, та да се реваншира за това конкретно недоразумение. Беше потвърждение, че вече не инвестира във връзката ни; фокусът му бе изместен.
– Аз съм влюбена в Ричард – изричам за последен път, като оглеждам празния коридор. – Оправдано е да съм тук.
Не беше трудно да вляза в офис сградата на Ричард. Само няколко етажа под този на неговата фирма бе разположена счетоводна компания, обслужваща физически лица. Записах си час и обясних, че съм несемейна жена, наскоро получила наследство. Не беше далеч от истината. В края на краищата още имах в портфейла си квитанцията от чека на Ричард. Запазих последния приемен час за деня в шест и минах покрай поста на охраната със стикер за посетител, поставен върху новата ми рокля.
След срещата взех асансьора до етажа на Ричард и бързо влязох в дамската тоалетна. Кодът не беше променен и аз се пъхнах в крайната кабинка. Външно вече максимално наподобявах Ема; новото ми алено червило, вталената рокля и накъдрената коса завършваха физическата ми трансформация. Накъсах посетителския си пропуск на десетина парченца и го пуснах в контейнера за боклук. Прекарах следващите два часа да упражнявам гласа ѝ, стойката ѝ, характерните ѝ жестове. Няколко жени влязоха да използват тоалетната, но нито една не се задържа дълго.