– Скоро ще започне следващата ми среща с родители, така че...
Той погледна към празния коридор, после отново към нея.
– Ами добре – подхвърли. – Ще се видим в края на учебната година.
Отдалечи се с подсвиркване. Нели остана загледана в него, докато не се скри от поглед.
Ричард рядко споменаваше бившата си съпруга, така че Нели имаше откъслечни впечатления за нея. Все още живеела в Ню Йорк. Двамата с Ричард се бяха разделили малко преди той да срещне Нели. Беше хубава, с дълга тъмна коса и тясно лице – Нели я издири в Гугъл и попадна на малка и неясна нейна снимка на благотворително събитие.
Имала навика вечно да закъснява навсякъде, което бе дразнило Ричард.
Нели взе на бегом последното разстояние между пресечки до италианския ресторант и вече съжаляваше за двете чаши „Пино Гриджо“, които беше изпила с колежките си като награда, че бе оцеляла след родителските срещи. Споделиха си бойни истории; Марни, чиято класна стая беше до тази на Нели, беше обявена за победител, защото една двойка родители пратили на срещата да ги представлява гувернантка, чийто английски бил почти неразбираем.
Нели бе изгубила представа за времето, докато не погледна мобилния си телефон на път за тоалетната. Докато излизаше от кабинката, една жена за малко не се блъсна в нея. „Пардон!“, избъбри Нели по рефлекс. Отмести се встрани, но си изпусна чантата и съдържанието ѝ се разпиля по пода. Жената прекрачи разсипаните вещи без нито дума и побърза да влезе в кабинката. („Ама че обноски!“ Учителката у Нели едва се сдържа да не сгълчи провинилата се, докато си събираше козметиката и портфейла.)
Пристигна в ресторанта с единайсет минути закъснение, влезе през масивните стъклени врати и се изправи пред оберкелнера, който вдигна поглед от книгата за резервации с кожена подвързия.
– Имам среща с годеника си – съобщи задъхано.
Нели огледа салона и видя Ричард да се надига от мястото си на една ъглова маса. Около очите му имаше няколко тънки бръчици, тъмната му коса беше посребрена на слепоочията. Изгледа я отгоре до долу и ѝ намигна игриво. Тя се запита дали някога пърхането в стомаха ѝ при вида му ще отшуми.
– Съжалявам – каза му, докато го приближаваше.
Той я целуна и издърпа стола за нея, а тя вдъхна свежия му цитрусов мирис.
– Всичко наред ли е? – попита я.
Всеки друг би задал този въпрос чисто формално. Ала погледът на Ричард остана прикован в нея; Нели знаеше, че отговорът ѝ искрено го вълнува.
– Напълно откачен ден – отвърна му с въздишка, докато сядаше. – Имах събеседвания с родителите. Когато застанем от другата страна на барикадата с Ричард-младши, напомни ми да казвам „Благодаря“ на учителите.
Приглади полата върху краката си, а Ричард взе бутилката „Вердичио“, която се изстудяваше в кофичка с лед. На масата гореше свещ и очертаваше златиста окръжност върху кремавата покривка.
– За мен само половин чаша – каза Нели. – Пийнах набързо с другите учителки след събеседването. Линда ни почерпи, каза, че било бойната ни плячка.
Ричард се намръщи.
– Ще ми се да го бях знаел. Нямаше да поръчвам бутилка.
Даде дискретен знак на келнера с показалец и поръча вода „Сан Пелегрино“.
– Понякога получаваш главоболие, когато пиеш през деня – отбеляза и тя се усмихна. Беше едно от първите неща, които му довери.
Беше седяла до войник на полета от Южна Флорида след посещение при майка си. Преместила се бе в Манхатън, за да сложи ново начало, веднага след завършване на университета. Ако майка ѝ не живееше още в родния ѝ град, никога не би се върнала там.
Преди излитането на самолета се приближи стюардеса.
– Един господин от първа класа би желал да ви предложи своето място – каза тя на войника, който мигом се изправи и възкликна:
– Страхотно!
И тогава по пътеката се приближи Ричард. Възелът на връзката му беше разхлабен, сякаш бе имал уморителен ден. Държеше питие и кожено куфарче. Очите му срещнаха тези на Нели и той ѝ се усмихна сърдечно.
– Много мил жест от ваша страна – каза му тя, когато той се настани до нея.
– Нищо особено – отвърнал бе Ричард и тогава започна инструктажът по безопасност. Минути по-късно самолетът се устреми нагоре.
Нели се вкопчи в подръчниците, когато попаднаха във въздушна яма.
Прозвучалият близо до ухото ѝ плътен глас на Ричард я изненада.
– Същото е, както когато колата ви срещне неравност по пътя – успокои я. – Няма нищо опасно.
– С разума си го знам.
– Но не помага, а? – рече Ричард. – Може би това ще помогне.
Той ѝ подаде чашата си и тя забеляза, че пръстът, на който се носеше брачната халка, беше гол. Нели се поколеба: