Сега е осем и половина. Накрая виждам тричленния екип от чистачи да излиза от асансьора и да бута количка с препарати и пособия. Насилвам се да изчакам, докато те стигат до вратата на фирмата на Ричард.
Аз съм самоуверена.
– Здравейте! – казвам, докато крача отривисто към тях.
Напълно овладяна съм.
– Радвам се да ви видя пак – подхвърлям.
Тук съм на мястото си.
Няма начин този екип да не е виждал Ема във вечерите, когато е работила до късно с Ричард. Мъжът, който отключва вратата, ми отправя колеблива усмивка.
– Шефът ме помоли да проверя нещо на бюрото му – обяснявам и правя жест към ъгловия кабинет, който познавам така добре. – Ще приключа за минутка.
Бързам покрай тях, крачката ми е по-дълга, отколкото обикновено. Една от чистачките взема бърсалка за прах и ме следва, както съм и очаквала. Отминавам бившето работно място на Ема, където сега има саксия с африканска теменужка и чаша за чай с шарка на цветя. Отварям вратата на кабинета на Ричард.
– Тук трябва да е – промърморвам, минавам зад бюрото и издърпвам едното от двете масивни долни чекмеджета. Но то е празно с изключение на антистрес топка, няколко протеинови блокчета и неотворена опаковка с топки за голф „Калауей“.
– О, трябва да го е преместил – казвам на чистачката. Усещам как напрежението расте, тя вече е малко нервна. Приближава по-близо до мен. Мога да разчета мисловния ѝ процес: казва си, че имам право да съм тук, иначе не бих минала през охраната долу. А не иска да засегне по някакъв начин служител от фирмата. Но пък, ако греши, излага на риск работата си.
Спасението ми се взира в мен: снимка на Ема в сребърна рамка на ъгъла на бюрото на Ричард. Вземам я и я показвам на чистачката, като имам грижата да я държа на разстояние от нея.
– Ето, виждате ли? – казвам. – Това съм аз.
По лицето ѝ се разлива облекчена усмивка и само мога да се радвам, че не ѝ хрумва да се чуди защо шефът ще държи на бюрото си снимка на своята секретарка.
Отварям второто чекмедже и виждам папките на Ричард. Всичките са със залепени етикети.
Намирам онази с надпис „Амекс“ и прелиствам извлеченията, докато намирам едно от февруари. Търсеното сведение е най-отгоре: „Вино Сотбис – върната сума 3150 долара“.
Чистачката се е обърнала към прозореца да почисти щорите, но аз не мога да си позволя дори най-мимолетно тържество. Пъхвам листа в чантата си.
– Готово! – обявявам. – Благодаря ви!
Тя кимва и аз тръгвам да излизам от кабинета. Когато заобикалям бюрото, пресягам се и докосвам отново снимката на Ема. Не мога да устоя. Завъртам я, така че сега е обърната към стената.
Глава 33
На следващата сутрин се събуждам по-освежена, отколкото от години насам. Спала съм цели девет часа без помощта на алкохол или хапче. Още една малка победа.
Чувам леля Шарлот да се движи из кухнята. Приближавам я в гръб и я прегръщам. Ленено семе и лавандула; мирисът ѝ ми действа толкова утешаващо, колкото този на Ричард ме изнервя.
– Обичам те – казвам.
Ръцете ѝ покриват моите.
– И аз те обичам, мила – отвръща тя. В гласа ѝ се долавя изненада, усетила е промяната у мен.
Прегръщали сме се десетки пъти, откакто съм се нанесла при нея. Леля Шарлот ме прегърна, докато хлипах на тротоара, след като таксито ме остави пред входа на сградата ѝ. Когато не можех да спя, измъчвана от най-тежките спомени от брака ми, усещах я да ляга до мен и да ме притегля в обятията си. Сякаш искаше да попие болката ми. За всяка страница в тетрадката, изпълвана с описания на коварството на Ричард, бих могла да напиша също толкова разказващи случаи в живота ми, когато леля Шарлот е била мой стожер с безусловната си обич.
Но днес аз съм тази, която иска да сподели с нея силата си.
Когато пускам леля Шарлот, тя взема каната с кафе, което току-що е приготвила, а аз изваждам от хладилника сметаната и ѝ я подавам. Жадувам за калории – питателна храна, която да осигури гориво за новооткритата ми крепкост. Чупя яйца в тиган, прибавям чери домати и настърган чедър, а в тостера пъхам две филии пълнозърнест хляб.
– Направих някои проучвания – казвам.
Тя вдига очи към мен и съм наясно, че знае точно за какво говоря.
– Никога няма да си сама в това – обещавам. – Аз съм насреща за теб. И никъде няма да ходя.