Това се случи след смъртта на майка ми, след като Ричард беше обещал, че нещата между нас никога вече няма да бъдат зле. Положи усилие да се прибира у дома в седем няколко вечери в седмицата; направихме пътуване до Бермуда за дълъг уикенд и още едно до Палм Бийч, където играхме голф и се пекохме на слънце край басейн. Отново се посветих на брака ни и след около шест месеца се споразумяхме отново да правим опити за бебе. Така и никога не получих учителското място, което Пол ми беше обещал, но продължих доброволческата си работа към програмата „Летящ старт“. Казвах си, че отчасти е моя вината за насилието, проявявано от Ричард. Кой съпруг не би се ядосал, ако жена му отива тайно до града, че и лъже по този повод? Ричард ми призна как си помислил, че имам любовник; казах си, че иначе никога не би ме наранил. Времето минаваше, а милият ми внимателен съпруг ми носеше цветя без повод и оставяше любовни бележки на възглавницата ми. При това положение беше лесно да направя заключение, че всички бракове си имат своите тежки моменти, да вярвам, че никога повече нямаше да ни се случи.
Както синините ми избледняха, така заглъхна и тънкото, но настоятелно гласче у мен, което ми крещеше да го напусна.
– В брака ми имаше известна... дисхармония – казвам сега на леля Шарлот. – Започнах да се тревожа, че не е добре да отглеждаме дете в такава нестабилна среда.
– Отначало изглеждаше щастлива с него – коментира предпазливо леля Шарлот. – А той очевидно те обожаваше.
И двете наблюдения са верни, така че кимвам.
– Понякога тези неща не са достатъчни – казвам.
Когато предадох на Ричард какво е казала доктор Хофман, той веднага се съгласи да се подложи на повторен тест.
– Ще си запиша час за четвъртък по обед – каза. – Смяташ ли, че можеш да се лишиш от тялото ми дотогава?
Още първия път бяхме научили, че е добре да има два дни въздържание, за да се набере добро количество мобилни сперматозоиди.
В последния момент реших да придружа Ричард за изследването му. Бях си припомнила как той винаги беше редом с мен при всичките ми прегледи за безплодие. Освен това нямах нищо за вършене този ден и реших, че ще е приятно да прекарам следобеда в града, а след края на работното му време да се срещнем за вечеря. Поне тези причини изтъкнах пред себе си.
Когато не можах да се свържа с мъжа ми в службата му и на мобилния му телефон, позвъних в клиниката. Помнех името от първия път, когато Ричард я бе посетил преди години – „Уакслър Клиник“.
– Той се обади преди малко да отмени часа си – каза рецепционистката.
– Сигурно му е изникнало нещо в службата – обясних аз, доволна, че не бях тръгнала вече да пътувам към града.
Приех, че ще отиде на другия ден, и възнамерявах на вечеря да му кажа, че ще го придружа.
Същата вечер, когато го посрещнах на вратата, той ме прегърна и заяви:
– Моите малки юнаци са все така в отлична форма.
Дръпнах се назад, но той ме придърпа към себе си и ми заговори:
– Не се тревожи, мила. Няма да се отказваме. Ще разнищим причината. Заедно ще намерим изход от това.
Нужни ми бяха всичките ми сили, за да го погледна в очите, когато ме пусна.
– Благодаря – изрекох.
Той ми се усмихна с благо изражение. Помислих си: „Добра идея, Ричард. Аз ще се заловя да разнищя причината“.
На следващия ден си купих черната мушамена тетрадка.
През повечето от живота ми съм споделяла с леля ми, но с това бреме няма да я товаря. Вадя от чантата си бутилките с вода, които съм донесла, и подавам едната на нея, а от другата отпивам дълга глътка. След малко се изправяме. Преди да тръгнем, леля Шарлот бавно прокарва пръст по гравираното в камъка име на мъжа си.
– Някога става ли по-леко? – питам я.
– И да, и не – отговаря ми. – Иска ми се да бяхме имали повече време. Но пък съм благодарна, че се радвахме с него на осемнайсет чудесни години.
Хващам я подръка и поемаме към дома по дългия маршрут.
Мисля си какво още мога да сторя за нея с парите на Ричард. Най-любимият град на леля ми на света е Венеция. Решавам, когато всичко това свърши – когато спася Ема, – да я заведа в Италия.
След като се връщаме у дома и леля Шарлот отива в ателието си, за да работи, готова съм да изпълня плана си да предам извлечението от „Амекс“ на Ема. Знам как ще го направя, защото Ема така и не е сменила номера на мобилния си телефон, откакто беше секретарка на Ричард. Ще снимам документа и ще ѝ го изпратя като съобщение. Но трябва да го пусна, когато Ричард няма да е при нея, за да може напълно да осмисли какво вижда.