Сутринта с леля Шарлот излязохме рано, той можеше още да е при нея. Но в този час вече трябва да е на работа.
Изваждам извлечението от чантата си и го оглаждам с длан. „Амекс“ е бизнес картата на Ричард, онази, която държи за лично ползване. Повечето разноски са за обяди, таксита и такива, свързани с пътуване до Чикаго. Виждам и таксата на фирмата за кетъринг за партито ни; аз подписах договора и уговорих условията, но тъй като беше служебно събитие, провеждащо се в дома ни, Ричард поръча да начислят плащането на картата му „Амекс“, с чиито данни те разполагаха. Там е и таксата от четиристотин долара от цветарския магазин в Уестчестър за аранжировката от букети.
Върнатата сума от „Вино Сотбис“ е най-отгоре в извлечението, няколко реда над таксата на фирмата за кетъринг.
Използвам телефона си, за да снимам цялата страница, като се погрижвам датата, името на магазина за вино и сумата да се виждат ясно. После я пращам на Ема, придружена с кратък текст: „Поръчката си направила ти, но кой я е отменил?“.
Като виждам, че съобщението е изпратено, оставям телефона си. Питам се какво ли ще си припомни Ема, като се замисли за онази вечер. Мислила си беше, че съм пияна, че Ричард ме прикрива, че съм изкъркала цяла каса вино за една седмица.
Ако разбере, че едно от тези неща не е истина, дали ще постави и другите под въпрос?
Взирам се в телефона си, като се надявам, че това е свободното крайче от нейната нишка, която тя ще започне да издърпва.
Глава 34
Отговорът на Ема идва на следващата сутрин също под формата на едноредово съобщение: „Да се срещнем в апартамента ми довечера в 6“.
Взирам се в думите цяла минута. Не мога да повярвам; опитвам се да се добера до нея от толкова дълго време и сега изведнъж тя сама ме кани. Посяла съм нужното съмнение в съзнанието ѝ. Чудя се какво ли вече знае и какво ще ме пита.
Въодушевлението изпълва цялото ми тяло. Нямам представа колко дълга аудиенция ще ми даде, затова си записвам нещата, които трябва да посоча: мога да спомена случилото се с Дюк, но какви доказателства имам? Вместо това записвам „въпроси относно безплодие“. Искам тя да попита Ричард защо не сме могли да имаме дете. Той със сигурност ще излъже, но у него ще се създаде напрежение. Може би тя ще прозре онова, което той крие. „Изненадващите му посещения“, пиша. Случвало ли се Ричард да се появява неочаквано дори когато не му е казвала програмата си за деня? Но това няма да е достатъчно; за мен във всеки случай не беше. Трябва да ѝ разкажа за случаите, когато Ричард ме е наранявал физически.
С никого не съм споделяла онова, което ще разкрия пред Ема. Имам нужда да овладея емоциите си, за да не ме превземат и да не засиля смътните ѝ подозрения, че съм неуравновесена.
Ако е готова да ме изслуша непредубедено, трябва да ѝ обясня щателно изработения си план да се освободя. Да ѝ призная, че съм ѝ заложила капан, без да предполагам, че ще се стигне толкова далеч.
Ще я моля за прошка. Но по-важно от моето изкупление е тя да се спаси. Ще ѝ кажа, че трябва да напусне Ричард незабавно, още същата вечер дори, преди той да я е впримчил в мрежите си.
Когато се видях с Ема последния път, се опитах да ѝ се представя в образ, който исках тя да види: че сме взаимозаменими варианти една на друга. Сега се стремя към откровена достоверност. Изкъпвам се, обличам джинси и памучна тениска. Не изпипвам грижливо грима и прическата си. Решавам да тръгна в пет часа, не бива да закъснявам.
„Бъди спокойна, разумна, убедителна“, повтарям си. Ема ме е виждала в роля, чувала е описанието на Ричард за мен, известна ѝ е репутацията ми. Сега трябва да преобърна коренно цялата ѝ представа за мен.
Все още репетирам какво ще ѝ кажа, когато на телефона ми се звъни от непознат номер. Но кодът ми е добре познат: този на Флорида е.
Тялото ми се напряга. Отпускам се на леглото и се взирам в екранчето, докато телефонът продължава да звъни. Трябва да отговоря.
– Ванеса Томпсън? – пита мъжки глас.
– Да – отговарям. Гърлото ми е сухо и не мога да преглътна.
– Обажда се Анди Удуърд от „Космати лапи“ – казва той. Гласът му е звучен и сърдечен. Никога преди не съм говорила с Анди, но започнах да правя анонимни дарения като възпоминание за Маги след смъртта ѝ, тъй като тя беше работила там като доброволка по времето, когато е била в гимназията. След като се оженихме с Ричард, той предложи да увелича значително месечната вноска и да финансирам ремонт в приюта. В резултат на това името на Маги е на табелка до вратата. Ричард винаги беше моят контакт с приюта; сам го предложи, за да ме освободи от стреса.
– Получих обаждане от бившия ви съпруг – продължава Анди. – Каза как двамата сте решили в светлината на новите събития, че повече не може да си позволите благотворителни дарения.