Само че през седмицата преди рождения ми ден купи нов, по-прецизен кантар и го постави в банята.
Една нощ се събудих в къщата ни в Уестчестър с остра тъга по Сам. Предишния следобед се бях сетила, че има рожден ден. Питах се как ли го празнува. Дори не знаех дали още работи в забавачката, дали живее в стария ни апартамент, дали не се е омъжила. Погледнах часовника, показваше три часа. Не беше необичайно за мен. Рядко спях повече през нощта. До мен в леглото Ричард беше като статуя. Други жени се оплакват, че мъжете им хъркали или разбърквали завивките, но неподвижността на Ричард неизменно скриваше дали е дълбоко заспал, или на ръба на събуждането. Лежах известно време, заслушана в равномерното му дишане, после се измъкнах предпазливо от леглото. Минах безшумно по пода и после се обърнах да го погледна? Дали движенията ми не го бяха разбудили? В тъмното не можех да различа отворени ли са очите му, или не.
Внимателно затворих вратата зад себе си и се насочих към стаята за гости. Обвинявала бях Сам за разрива ни, но сега, след като подлагах всичко на преоценка, вече се чудех чия е всъщност вината. След вечерята ни в „Пика“ се отчуждихме още повече. Сам ме покани на парти за изпращане на Марни, която се връщаше в Сан Франциско, но с Ричард вече имахме планирана вечеря в дома на Джордж и Хилари. Когато отидох късно на партито и заведох Ричард със себе си, разчетох разочарование по лицето на най-добрата си приятелка. Останахме по-малко от час. През повечето време Ричард стоя в ъгъла и говори по телефона. Видях го да се прозява. Знаех, че има ранна среща на другия ден, затова се извиних и си тръгнахме. Няколко седмици по-късно се обадих да попитам Сам иска ли да се видим на по питие.
– Ричард няма да идва, нали? – попита тя.
Отговорих ѝ троснато:
– Не се безпокой, и на него му се общува с теб точно толкова, колкото на теб с него.
Спорът ни ескалира и това беше последният ни разговор.
Когато влязох в стаята за гости и бръкнах под матрака да извадя тетрадката, зачудих се дали не съм толкова обидена и сърдита, защото Сам сякаш знаеше нещо, което аз не си позволявах да приема – че Ричард далеч не е идеалният съпруг. Че бракът ни изглеждаше добър само на повърхността. Принца. Твърде съвършен, че да е истински. Облечена си като за родителска среща. Дори веднъж ме нарече „Нели“ с тон, който беше по-скоро присмехулен, отколкото шеговит.
Повдигнах матрака с дясната си ръка и взех да шаря с лявата по пружините. Не напипах познатите ръбове на дневника ми.
Пуснах матрака и включих нощната лампа. Коленичих и вдигнах още по-високо матрака. Нямаше го там. Проверих под леглото, вдигнах завивката и долния чаршаф.
Ръцете ми престанаха да се движат, когато усетих статично електричество да пъпли по кожата ми. Почувствах взора на Ричард, преди още да е изрекъл и дума.
– Това ли търсиш, Нели? – попита ме.
Бавно се изправих и се обърнах. Мъжът ми стоеше на прага по боксерки и тениска и държеше в ръце тетрадката ми.
– Не си писала тази седмица – подхвърли. – Сигурно защото си била заета. Отишла си до супермаркета във вторник веднага, след като съм излязъл за работа, а вчера си шофирала до магазина за вино в Катона. Я каква си била хитруша.
Той знаеше всичко, което вършех.
Размаха дневника.
– Вярваш, че аз съм причината да не забременяваш? Мислиш си, че нещо не ми е наред?
Той знаеше всичко, което мислех.
Приближи се към мен и аз затаих дъх. Но той само взе предмет от нощното шкафче зад гърба ми. Химикалка.
– Забравила си нещо, Нели. Оставила си това тук. Видях я онзи ден. – Гласът му беше различен, звучеше някак пискливо и почти закачливо. – Където има писалка, трябва да има и хартия.
Разлисти небрежно страниците.
– Това тук е абсолютно налудничаво. – Думите му се сипеха все по-бързо. – Дюк! Агнешко „Виндалу“! Бил съм ти извърнал снимката! Аз съм бил задействал къщната аларма! – На всяко обвинение късаше по една страница. – Сватбената снимка на родителите ми! Вмъкнала си се в складовата клетка! Чудила си се за фигурките от сватбената торта! Отишла си в града да говориш за брака ни с някаква непозната! Ти си психопат! По-зле си и от майка си!
Не осъзнавах, че съм отстъпвала назад, докато нощното шкафче не се допря в прасците ми.
– Беше жалка келнерка, дето не можеше по улицата да върви, без да умира от страх, че някой ще я нападне. – Прокара ръце през косата си и част от нея щръкна нагоре. Тениската му беше смачкана. Наболата му брада тъмнееше. – Кучка неблагодарна! Знаеш ли колко жени биха убили да имат съпруг като мен? Да живеят в такава къща, да ходят на ваканция в Европа, да карат мерцедес!