Като че всичката кръв се отля от главата ми, буквално ми прилоша от страх.
– Прав си, толкова си добър с мен – захленчих умолително. – Не видя ли страниците по-нататък? Писала съм каква щедрост прояви, като плати за ремонта на приюта за домашни животни. Колко много ми помогна, когато майка ми почина. Колко много те обичам.
Не успявах да му въздействам; той сякаш гледаше през мен.
– Я разчисти тази бъркотия – нареди ми.
Коленичих и взех да събирам страниците.
– Скъсай ги – изкомандва той.
Вече плачех, но се подчиних. Събрах няколко наведнъж и се помъчих да ги съдера наполовина. Ала ръцете ми трепереха, а наръчът хартии бе твърде дебел, та да го разкъсам.
– За нищо не те бива – изсумтя той.
Усетих как въздухът наоколо ни се нагнетява от напрежение.
– Моля те, Ричард – захлипах. – Толкова много съжалявам... Моля те...
Първият му ритник ме уцели в ребрата. Болката беше експлозивна. Сгърчих се на топка и приближих колене към гърдите си.
– Искаш да ме напуснеш, а? – кресна той и ме ритна отново.
Прекрачи върху мен, притисна гърба ми в пода и прикова ръцете ми под коленете си.
– Съжалявам – повтарях. – Съжалявам. Съжалявам.
Опитвах се да се измъкна изпод него, но той седеше върху корема ми и нямаше мърдане.
Пръстите му се сключиха около шията ми.
– От теб се очакваше да ме обичаш завинаги.
Задавена се мятах и ритах под него, но той беше твърде силен. Пред очите ми заиграха черни петна. Успях да измъкна едната си ръка и издрах лицето му, вече почти изпаднала в несвяст.
– Очакваше се да ме спасиш – промълви. Сега гласът му бе тих и тъжен.
Това бяха последните думи, които чух, преди да изгубя съзнание. Когато се свестих, още лежах на пода. Страниците от тетрадката ми бяха изчезнали.
Ричард също го нямаше.
Усещах гърлото си болезнено и напълно пресъхнало. Лежах така дълго време. Не знаех къде е Ричард. Претъркулих се на една страна, обхванах коленете си с ръце и цялата треперех в тънката си нощница. След малко протегнах ръка и придърпах завивката от леглото върху себе си. Страхът напълно ме обездвижваше; не можех да изляза от стаята.
И тогава подуших прясно приготвено кафе.
Чух стъпките на Ричард нагоре по стълбите. Нямаше къде да се скрия. Не можех и да побегна; той беше между мен и външната врата.
Влезе, без да бърза, в стаята с чаша в ръка.
– Прости ми – изрекох с прегракнал глас. – Не осъзнавах... Пиех и почти не спях нощем. Умът ми не беше бистър...
Той само ме гледаше вторачено. Беше способен да ме убие. Налагаше се да го разубедя.
– Нямах намерение да те напусна – излъгах. – Не знам защо написах онези лоши неща. Ти си толкова добър с мен.
Ричард отпи кафе и продължи да ме гледа втренчено над ръба на чашата.
– Понякога се тревожа, че ставам като майка ми – промълвих. – Имам нужда от помощ.
– Естествено, че няма да ме напуснеш – проговори той. – Това го знам.
Беше си върнал самообладанието. Бях изрекла правилните думи.
– Признавам, избухнах, но ти ме предизвика до крайност – каза той, сякаш просто ми се беше троснал при маловажен спор. – Ти си ме лъгала. Мамила си ме. Не се държиш като онази Нели, за която се ожених.
Замълча. Потупа леглото и аз колебливо се надигнах, за да седна на ръба му, като придържах завивката около себе си като щит. Той седна и усетих как матракът хлътна под тежестта му и ме накланя към него.
– Мислих за това и отчасти вината е моя – заговори отново. – Би трябвало да разпозная предупредителните знаци. С отстъпчивостта си съм подхранвал депресията ти. На теб ти е нужна организираност, рутина. Занапред ще ставаш с мен. Заедно ще се занимаваме с фитнес. После ще закусваме. Повече протеини в менюто. Нужно ти е да си на чист въздух всеки ден. Запиши се отново в някои от комитетите в клуба. Преди се стараеше с вечерята. Искам отново да го правиш.
– Да – отроних. – Разбира се.
– Аз съм изцяло посветен на брака ни, Нели – заяви той. – Никога повече не ме карай да се съмнявам, че и с теб е така.
Побързах да кимна и дори от това леко движение вратът ме заболя.
Той излезе, за да отиде на работа час по-късно, като ме предупреди, че ще ми се обади по телефона, щом стигне в службата си, и очаква от мен да вдигна слушалката. Изпълних безропотно каквото ми каза. За закуска успях да преглътна само малко йогурт заради гърлото ми, но пък той беше богат на протеини. Беше ранна есен, така че направих една разходка на чист въздух, като увеличих докрай силата на звънене на телефона си. Облякох поло, за да скрия червените овални отпечатъци, които щяха да се превърнат в синини, после отидох до супермаркета и купих филе миньон и бели аспержи, които да сервирам на съпруга си.