Бях пред касата, когато чух касиерката да казва: „Госпожо?“. Осъзнах, че ме чака да платя покупките си. Вдигнах глава от плика с продукти, в които се бях взряла и се бях питала дали той вече знае какво купувам за вечеря. По някакъв начин Ричард беше наясно точно кога излизам от къщата; научил беше за жилищната сграда, в която отидох при пътуването си до града, също така в кой магазин за алкохол пазарувам често и какво ли още не.
Дори и като ме няма там, винаги съм с теб.
Погледнах към жената на съседната каса, която успокояваше кисело малко детенце, поставено в количката за пазаруване. Вдигнах очи към охранителната камера към вратата.
Нямах представа как мъжът ми успява да ме наблюдава непрекъснато. Но съгледвачеството му вече не беше тайна. Не можех да се отклонявам от по-строгите нови правила в брака ни. И то се знае, не можех никога да се опитам да го напусна.
Той би разбрал.
Би ми попречил.
Би ме наранил.
Не беше изключено да ме убие.
Седмица или две по-късно, докато седях на масата за закуска, вдигнах поглед и видях как Ричард отделя хрупкаво парче пуешки бекон, което бях изпържила заедно с бърканите яйца. Лицето му още беше зачервено от сутрешния ни фитнес. От чашата му с еспресо се вдигаше пара, до чинията му лежеше сгънат „Уолстрийт Джърнъл“.
Захапа бекона.
– Идеално е изпържен – отсъди.
– Благодаря – отвърнах.
– Какви са плановете ти за днес? – попита ме.
– Ще се изкъпя и ще ида до клуба. Има да се сортират стари книги.
Той кимна.
– Добре ми звучи. – Избърса пръстите си в салфетката и отвори вестника. – И не забравяй, че обядът по случай пенсионирането на Даян е следващия петък. Би ли избрала някоя хубава картичка, та да сложа в нея билетите за круиза?
– Разбира се – отвърнах.
Той наведе глава и взе да преглежда акциите.
Станах да разтребя масата. Заредих миялната и избърсах плотовете. Докато търках с гъбата гранитната повърхност, Ричард ме доближи изотзад и обви ръце около кръста ми. Целуна ме по шията.
– Обичам те – прошепна.
– И аз те обичам – откликнах.
Той си облече сакото от костюма, взе куфарчето си и се запъти към външната врата. Последвах го и го гледах как върви към мерцедеса си.
Всичко беше точно както го искаше Ричард. Когато се прибереше вечерта, храната щеше да е сервирана, аз щях да съм сменила панталоните за йога с хубава рокля. Щях да го забавлявам с весела история, разправена от Минди в клуба.
Ричард ме погледна, както бях застанала до големия еркерен прозорец, докато вървеше към алеята пред гаража.
– Довиждане! – извиках и му помахах.
Усмивката му бе широка и искрена. Излъчваше доволство.
В този момент осъзнах нещо. Сякаш лъч светлина бе проникнал в задушаващата сивота, която ме обгръщаше.
Имаше един начин мъжът ми да ме пусне да си ида.
Идеята да сложим край на брака си трябваше да дойде от него.
Глава 36
Обновявам сивито си на лаптопа, когато мобилният ми телефон иззвънява.
На екрана е нейното име. Поколебавам се, преди да отговоря. Тревожа се, че може да е поредният капан на Ричард.
– Ти беше права – изрича леко дрезгавият глас, който започнах да познавам така добре.
Запазвам мълчание.
– За сметките по „Виза“ – продължава Ема.
Боя се, че и най-кратка дума от мен ще я накара да млъкне, да размисли, да прекъсне разговора.
– Обадих се на компанията за кредитната карта – продължава тя. – Няма плащане към „Сотбис“. Ричард въобще не е поръчал онова „Равено“.
Не мога да повярвам на ушите си. Отчасти още се тревожа, че Ричард може да стои зад всичко това, но тонът на Ема е различен в сравнение с преди. В него вече не звучи презрение към мен.
– Ванеса, изражението ти, когато той предложи да те придружи до долу... то ме накара да направя проверката – казва тя. – Мислех си, че ревнуваш. Че го искаш обратно. Но не е така, нали?
– Не, не е – отвръщам.
– Ти си ужасена от него – изрича тя като констатация. – Наистина ли те е удрял? И се е опитвал да те души? Не мога да повярвам, че Ричард би го сторил, но...
– Къде си ти? – прекъсвам я. – Къде е той?
– Аз съм у дома – отвръща тя. – А той е в Чикаго по работа.
Благодарна съм, че не е в апартамента на Ричард. Нейното жилище вероятно е безопасно. Но телефонът ѝ може да не е.