– Понякога получавам главоболие, когато пия през деня – сподели.
Самолетът отново подскочи и тя отпи голяма глътка.
– Допийте го – предложи Ричард. – Аз ще си поръчам друго. Или може би бихте предпочели чаша вино? – Той вдигна въпросително вежди и тя забеляза сребристия белег във форма на полумесец на дясното му слепоочие.
– Да, благодаря – кимна тя.
Никога дотогава съсед по място не се бе опитвал да я успокоява по време на полет; обикновено гледаха встрани или прелистваха списание, а тя сама се бореше с паниката си.
– Разбирам ви много добре – каза той. – Аз например не понасям гледката на кръв.
– Нима? – учуди се Нели.
Самолетът се разтърси леко и крилата му се наклониха наляво. Тя затвори очи и преглътна мъчително.
– Ще ви разкажа за това, ако обещавате да ме презрете – каза Ричард и тя кимна, тъй като не искаше успокояващият му глас да замлъква.
– Преди няколко години един от колегите ми припадна по време на съвещание и удари главата си в ръба на заседателната маса... Вероятно кръвното му бе паднало. Или скуката от съвещанието го бе докарала до безсъзнание.
Нели отвори очи и се засмя. Не си спомняше кога го бе правила за последен път в самолет.
– Казах на всички да се отдръпнат, грабнах един стол и настаних човека на него. Викнах някой да донесе вода и тогава видях всичката онази кръв. Внезапно главата ми олекна и имах чувството, че и аз съм пред припадане. Практически изритах пострадалия от стола, та аз да се отпусна на него, и внезапно присъстващите го зарязаха и се втурнаха да помагат на мен.
Самолетът зае водоравна позиция. Прозвуча мек звън и по пътеката мина стюардеса, която предлагаше слушалки. Нели пусна подръчниците и погледна Ричард. Той ѝ се усмихваше.
– Ето че оцеляхте, минахме през облаците – съобщи. – Оттук нататък всичко би трябвало да върви гладко.
– Благодаря ви – каза Нели. – За питието и за историята. Запазвате си статута на мъжествен в очите ми при все припадането.
Два часа по-късно Ричард беше разправил на Нели за работата си като управляващ хедж фонд и довери, че имал слабост към учителки още откакто една му помогнала да преодолее изговора на „р“.
– Благодарение на нея не ви се представих като „Уичауд“ – поясни.
Тя го попита дали има семейство в Ню Йорк, а той поклати глава.
– Имам само по-голяма сестра, която живее в Бостън. Родителите ми отдавна са покойници. – Преплете пръсти и се загледа в тях. – Загинаха при автомобилна катастрофа.
– И моят баща почина – каза Нели. Той я погледна. – Остана ми един негов стар пуловер... Нося го понякога.
Двамата останаха мълчаливи за известно време, тогава стюардесата инструктира пътниците да затворят масичките пред себе си и да изправят седалките.
– Кацането понасяте ли го? – поинтересува се Ричард.
– Може би ще ми разправите друга история, та да го издържа – отвърна Нели.
– Хм – рече той. – Не ми хрумва нищо така отведнъж. Защо не ми дадете телефонния си номер, в случай че се сетя за някоя?
Той ѝ подаде писалка, която извади от джоба на сакото си, и тя наведе глава, за да напише номера си върху салфетка, а дългата ѝ руса коса падна пред раменете ѝ.
Ричард нежно прокара пръсти по нея, преди да намести кичура зад ухото ѝ.
– Такава красота – промълви. – Никога не я отрязвайте.
Глава 4
Седя на пода в пробната и беглият аромат на рози ми навява мисли за сватба. Заместничката ми ще бъде красива младоженка. Представям си я как ще гледа влюбено Ричард, когато му обещава да го обича и почита, също както бях правила и аз.
Почти съм способна да чуя гласа ѝ.
Знам как звучи той. Понякога ѝ се обаждам, но използвам телефон с предплатена карта и блокиран номер.
„Здравейте – започва съобщението в гласовата ѝ поща. Тонът ѝ е ведър и безгрижен. – Съжалявам, че съм ви пропуснала!“
Наистина ли съжалява? Или тържествува? Връзката ѝ с Ричард вече е публично достояние, макар да започна, когато с него още бяхме женени. Имахме си проблеми. Че коя брачна двойка ги няма, след като отшуми захласът на медения месец? И все пак не очаквах той толкова бързо да ми нареди да се изнеса. Та да изтрие всички следи от съвместния ни живот.
Сякаш иска да се преструва, че изобщо никога не сме били женени. Сякаш аз не съществувам.
Замисля ли се тя някога за мен и чувства ли вина за онова, което стори?
Тези въпроси ме измъчват всяка нощ. Понякога, когато съм лежала будна с часове с усукани около мен чаршафи, затварям очи тъй близо най-сетне до желания сън и тогава лицето ѝ изскача в съзнанието ми. Рязко се надигам и започвам опипом да търся хапчетата върху нощното шкафче. Сдъвквам едно, вместо да го глътна, за по-бърз ефект.