– Трябва да се срещнем лично – казвам. Само че този път ще бъде на обществено място.
– Какво ще кажеш за „Старбъкс“ на...
Отново я прекъсвам.
– Не, трябва да спазиш програмата си. Какво си планирала за днес?
– Канех се да ида на йога следобед. А после да си взема сватбената рокля.
В студиото по йога няма как да говорим.
– В сватбения магазин – казвам. – Къде се намира той?
Ема ми посочва адрес и час. Казвам ѝ, че ще бъда там.
Онова, което тя не знае, е че аз ще отида по-рано, за да се уверя, че отново не ми се устройва засада.
– Каква съвършена булка! – възкликва Бренда, собственичката на бутика.
Очите на Ема срещат моите в огледалото; застанала е на издигната платформа в тапицираната с кремава коприна пробна. Изобщо не се усмихва, но Бренда явно е твърде заета да надзирава финалната проба на роклята, за да забележи мрачното настроение на Ема.
– Според мен не се нуждае от никакви поправки – продължава Бренда. – Ще я огладим на пара и утре ще ви я пратя с куриер.
– Всъщност бихме могли да почакаме – обаждам се. – Иска ни се да я вземем с нас.
Частта, заделена за пробване, е празна, а в ъгъла виждам няколко кресла. Уединено е. И безопасно.
– Ще желаете ли шампанско в такъв случай? – пита Бренда.
– Ще го приемем с удоволствие – отговарям и Ема кимва.
Ема съблича роклята и аз отклонявам поглед. Но все още виждам отражението ѝ – гладка кожа, розово дантелено бельо – от половин дузина ъгли в многото огледала в помещението. Моментът е странно интимен.
Бренда поема роклята и внимателно я провесва на подплатена окачалка, а аз нетърпеливо я чакам да излезе. Преди Ема да е закопчала полата си, се отправям към креслата. Сватбеният магазин е единственото място, където мога да съм сигурна, че Ричард няма да цъфне неочаквано.
– Мислех те за луда – признава Ема. – Когато работех за Ричард, дочувах разговорите му с теб. Интересуваше се дали си закусвала, дали си излизала на чист въздух. Имах достъп до имейлите му, в които те питаше къде си. Пишеше, че ти звънял четири пъти през този ден, а ти не си отговорила. Постоянно се тревожеше за теб.
– Разбирам как може да ти се е сторило така – съгласявам се.
Замълчаваме, когато Бренда се връща с две чаши шампанско.
– Отново поздравления – казва тя.
Безпокоя се да не остане да бъбри, но тя се извинява, че трябва да отиде да види как върви гладенето на роклята.
– Мислех, че съм те преценила отвсякъде – заявява откровено Ема, когато Бренда излиза.
Поглежда ме внимателно и аз виждам нещо неочаквано познато в кръглите ѝ сини очи. Преди да успея да свържа аналогията, тя продължава:
– Имаше идеален живот с прекрасен мъж. Дори не ходеше на работа, просто си мързелуваше в прекрасната къща, за която той беше платил. Мислех си, че не заслужаваш всичко това.
Оставям я да говори.
Тя накланя глава на една страна. Сякаш ме вижда за пръв път.
– Различна си от това, което си представях. Много съм мислила за теб. Питах се как ли се чувстваш, като знаеш, че мъжът ти е влюбен в друга. Нощем будувах, измъчвана от този въпрос.
– Вината не беше твоя – уверявам я. Дори няма представа колко е вярно това твърдение.
От чантата на Ема се раздава силен звън. Тя замръзва с почти допряна до устните чаша. И двете се втренчваме в чантата ѝ.
Тя изважда телефона.
– Ричард ми праща съобщение – казва. – Току-що е пристигнал в хотела си в Чикаго. Пита какво правя и пише, че му липсвам.
– Върни му съобщение, че и той ти липсва и го обичаш.
Тя повдига вежда, но прави каквото ѝ поръчвам.
– Сега ми дай телефона си – казвам. Почуквам го и го показвам на Ема. – Това нещо те следи – обяснявам и ѝ посочвам екрана. – Ричард ти го купи, нали? Неговото име е на акаунта. Има достъп до местоположението на телефона ти – твоето местоположение – по всяко време.
Същото направи и с мен, след като се сгодихме. Най-после ми просветна след онзи ден в супермаркета, когато се чудех дали не знае вече какво ще му поднеса на вечеря. Именно така бе узнал за тайните ми отскачания до онази жилищна сграда в града и до магазина за алкохол през един квартал.
Ричард бе също така отговорен за мистериозните обаждания с мълчание, за които си дадох сметка, че започнаха след запознанството ни. Понякога служеха като наказание като през медения ни месец, когато ме заподозря, че флиртувам с младия инструктор по леководолазно гмуркане. В други случаи целта му просто е била да ме извади от равновесие; да ме притесни, та после да може да ме успокоява. Но това не го споделям с Ема.
Ема се взира в телефона си.
– Значи се преструва, че не знае какво правя, макар да му е ясно? – Тя отпива от шампанското си. – Боже, това е адски сбъркано – промърморва.