– Махай се – казва ми. Но яростта е изчезнала от гласа ѝ. Той трепери, а очите ѝ блестят от сълзи.
– Нека само ти кажа едно последно нещо – умолявам я. – Обади се на Ричард още тази вечер и му съобщи, че не можеш да се омъжиш за него. Кажи му, че съм идвала пак и това е било последната сламка.
Тя не реагира и аз тръгвам към вратата с бърза крачка.
– Помоли го да съобщи на всички, че сте развалили годежа, този момент е много важен – наблягам. – Той няма да те накаже, ако дадеш на него контрола да го оповести. Ако може да излезе с достойнство от това.
Спирам пред нея, за да не минат думите ми покрай ушите ѝ.
– Просто обясни, че не можеш да понесеш да си имаш работа с побърканата му бивша съпруга – додавам. – Обещай ми да го направиш. Тогава ще си в безопасност.
Ема остава безмълвна. Но поне ме гледа, та макар и със студен преценяващ поглед. Очите ѝ обхождат лицето, тялото ми.
– Как мога да вярвам на всичко, което казваш? – пита.
– Ако искаш, недей – отвръщам. – Моля те, иди у някоя приятелка. Остави мобилния си телефон тук, та той да не може да те открие. Гневът на Ричард винаги минава бързо. Просто се защити.
Прекрачвам през прага и чувам вратата да се затваря рязко зад мен. Стоя за известно време в коридора и гледам тъмносиния мокет под краката си. Ема вероятно подлага на преоценка всичко, което съм ѝ казала. Сигурно сама не знае на кого да вярва.
В случай че Ема не следва сценария, който съм ѝ предписала, Ричард може да отприщи яростта си срещу нея, особено ако не може да намери мен. Или нещо по-лошо, току-виж я убедил да размисли и сватбата все пак се състои.
Може би не биваше да ѝ споменавам за моята роля във всичко това. Трябваше да поставя сигурността ѝ пред потребността си да се разтоваря от вината, да бъда до болка откровена. Измамната ѝ представа нямаше да я направи така уязвима като тази опасна истина.
Каква ще е следващата стъпка на Ричард?
Разполагам с двайсет и четири часа до завръщането му. И нямам идея какво да правя.
Тръгвам бавно по коридора. Никак не ми се иска да я оставям. Тъкмо се каня да вляза в асансьора, когато чувам да се отваря врата. Обръщам се и виждам Ема застанала на прага.
– Искаш да кажа на Ричард, че отменям сватбата заради теб? – изрича.
Кимвам.
– Да – потвърждавам. – Хвърли цялата вина върху мен.
Тя смръщва вежди. Накланя глава на една страна и отново ме оглежда отгоре до долу.
– Това е най-безопасният вариант – уверявам я.
– Може би за мен – казва тя. – Но никак не е безопасен за теб.
Глава 37
– Толкова ми липсваше, любима – казва Ричард.
При любовта и нежността в гласа му сърцето ми се свива леко.
Бившият ми съпруг стои на няколко крачки от мен. Върнал се е от Чикаго и се е отбил у дома си да се преоблече в джинси и спортна риза, преди да пристигне тук, в апартамента на Ема.
Седя сгушена и се взирам през старомодна ключалка в дрешника на спалнята ѝ. Това е единственото място, което ми осигурява и прикритие, и възможност за наблюдение.
Ема седи на ръба на леглото си, облечена в клин и тениска. На нощното ѝ шкафче има капки за нос, кутия със салфетки и чаша чай. Тези детайли аз ги предложих.
– Донесох ти пилешка супа и прясно изцеден портокалов сок от „Илайс“ – съобщава Ричард. – Също и хапчета с цинк. Моят треньор се кълне, че били много ефикасни за летни настинки.
– Благодаря ти – отвръща Ема. Гласът ѝ е тих и крехък. Убедителна е.
– Да ти дам ли пуловер? – пита той.
Вътрешностите ми се събират на топка, когато фигурата на Ричард изпълва полезрението ми и закрива останалото в стаята. Приближава се към скривалището ми.
– Дори ми е твърде горещо – отвръща Ема. – Би ли ми донесъл от банята кърпа, натопена в студена вода, да си я сложа на челото?
Тези реплики не сме ги репетирали. Ема импровизира добре.
Не издишвам, докато не чувам стъпките му да се отдалечават, когато Ричард тръгва към банята.
Размърдвам се леко; коленичила съм вече от няколко минути и краката ме болят.
Ема не е погледнала нито веднъж по посока на мен. Все още кипи от моето признание и май не ми се доверява докрай. Не мога да я виня.
„Повече няма да дирижираш ти живота ми – каза ми вчера, докато стоях на стълбищната ѝ площадка пред асансьора. – Не възнамерявам да приключа с Ричард по телефона само защото ти си ми казала да го направя. Аз ще реша кога да отменя сватбата си.“
Но поне ми е позволила да остана близо до нея тази вечер с телефона си в ръка. Да го наблюдавам. Да я пазя.
И двете предвидихме, че Ричард ще настоява да дойде, когато Ема му каже, че е болна. Престорена болест решава множество проблеми. Ако Ричард следи движенията на Ема, това би обяснило защо е пропуснала курса по йога. Защо иска да спи у дома си. Защо не може дори да го целуне, камо ли да прави секс с него. Исках да ѝ спестя това.