– Ето, мила – казва Ричард, като се връща в стаята.
Надзъртам към него, когато се навежда над леглото, после приведеното му тяло ми пречи да видя движенията му. И все пак си представям как притиска мократа кърпа към челото на Ема и приглажда косата ѝ. Гледа я с толкова много любов.
Коленете ме болят убийствено, притиснати в коравия дървен под. Бедрата ми са изтръпнали; изпитвам отчаяна необходимост да се изправя и да разтърся крака. Но Ричард може да чуе.
– Мразя да ме виждаш такава – промърморва тя. – Пълна развалина съм.
Ако не знаех истината, бих се заклела, че е лишена от всякакви задни мисли.
– Дори като си болна, пак си най-красивата жена на света – отсича той.
Все още познавам Ричард много добре. Той е искрен в думите си. Ако Ема би изразила желание за ягодово сорбе или меки кашмирени чорапки, той би пребродил Манхатън, за да ѝ намери най-добрите. Би спал на пода до нея, ако каже, че така ще се чувства по-спокойна. Тази страна от природата на мъжа ми е най-трудно да изхвърля от сърцето си. В дадения момент виждам само нея, както успявам да зърна единствено профила му през ключалката.
Стисвам клепачи.
Но бързо отново отварям очи. Изпитала съм на гърба си опасността да не забелязваш нещата, които не искаш да видиш.
Ако Ема не оправдаеше очакванията на Ричард – а това бе неизбежно, – щеше да има последици. Ако тя не се окажеше неговата мечтана съпруга, щеше да я нарани, а после да ѝ подари бижу, за да заглади нещата. Ако не му предоставеше семейство и дом по неговите изисквания, системно щеше да изкривява реалността ѝ, докато тя станеше неразпознаваема и за нея самата. И най-лошото, щеше да ѝ отнеме онова, което тя обича най-силно.
– Ще съобщя на Морийн, че се налага да отмениш уговорката за утре – казва Ричард на Ема.
Идеално, мисля си. Това отлагане ще ни даде малко време да измислим как по най-добрия начин да освободим Ема.
Но вместо да се съгласи, Ема заявява:
– Не, сигурна съм, че ще се чувствам по-добре след малко почивка.
– Ще бъде както ти желаеш, любима, но най-важното от всичко си ти – отвръща Ричард.
Дори през вратата на дрешника мога да усетя магнетичното привличане от неговата харизма.
Вкопчила се бях в надеждата, че Ема ще започне да създава някаква дистанция помежду им тази вечер. Но след няколко минути в негово присъствие тя изглежда разколебана.
През ключалката виждам преплетените им пръсти. Палецът му нежно милва китката ѝ.
Искам да изскоча от дрешника и да ги разделя; той я успива. Примамва я обратно към себе си.
– Освен това Морийн трябва да дойде тук, та да ѝ покажа сватбената си рокля – припомня Ема. Въпросната рокля сега виси на една педя вляво от мен. Ема я прибра вътре, та Ричард да не я види. – Плюс, че ни очакват забавни предсватбени ангажименти. Да не мислиш, че ще те оставя да опитваш торти без мен? – додава тя с игрив тон.
Точно обратното е на онова, което би трябвало да се случва. Ема в този момент е напълно различна от жената преди двайсет и четири часа, която ме питаше, докато седяхме в същата тази стая, как Ричард може да е едновременно толкова прекрасен и толкова брутален.
Не мога повече да поддържам позата си. Бавно повдигам дясното си коляно от пода и леко поставям стъпало на земята. Повтарям движението с левия крак. Надигам се мъчително сантиметър по сантиметър. Обгръщат ме рокли и блузи, копринени тъкани се допират до лицето ми.
Закачалка изтраква срещу металната релса с кратък и прецизен звук като от вятърна камбанка, издала една единствена нота.
– Какво беше това? – пита Ричард.
Вече нищо не виждам.
Цитрусовата му миризма ме обкръжава. Или пък си я въобразявам? Дишам плитко. Сърцето ми блъска в гърдите. Ужасена съм да не припадна и тялото ми да тупне шумно върху вратата на дрешника.
– А, старото ми легло така си скърца – отвръща Ема. Чувам я да се обръща и като по чудо леглото наистина изскърцва. – Нямам търпение да спя в твоето.
Отново съм удивена от светкавично бързата ѝ мисъл.
После Ема добавя:
– Но има нещо, което искам да ти кажа.
– Какво, любима? – пита Ричард.
Тя се поколебава.
Прикляквам отново, за да надникна през ключалката. Питам се защо тя проточва така техния разговор. Знае колко е умен и съобразителен Ричард. Нима не иска да го разкара от апартамента си, преди да се е усетил, че тя изобщо не е болна?
– Ванеса ми се обади днес – съобщава тя.
Очите ми се разширяват и едва се сдържам да не ахна. Не мога да повярвам, че пак ми устройва капан.