Ричард изръмжава ругатня и с всичка сила ритва стената до тоалетката на Ема. Усещам вибрациите да се разнасят през пода. Виждам как свива и разпуска юмруци.
Стои с лице към стената за няколко мига, после се обръща да погледне Ема.
– Съжалявам, мила – изрича с напрегнат глас. – Какви глупости ти надрънка този път?
Ема е избрала да вярва на Ричард. Преструвала се е пред мен с цел да ме изиграе. Мога да позвъня на 911, но какво ще си помислят от полицията, когато Ема и Ричард им кажат, че съм нахълтала с взлом тук?
Дрехите на Ема ме задушават. В този малък дрешник няма въздух. В капан съм. Усещам хватката на клаустрофобията да стяга гърлото ми.
– Не, Ричард, нищо такова – казва му Ема. – Ванеса се извини. Каза, че ще ме остави на мира.
Главата ми се върти. Ема е толкова далеч от всеки сценарий, който бих могла да предвидя, че дори не съм в състояние да гадая за намеренията ѝ.
– Тя го е казвала и преди – отвръща Ричард. Чувам го да диша тежко. – Само че постоянно се обажда, идва в службата ми и пише писма. Няма да спре. Тя е побъркана...
– Мили – прекъсва го Ема. – Всичко е наред. Аз ѝ повярвах. Звучеше различна.
Краката ми сякаш са се втечнили. Нямам идея защо Ема създава тази илюзия.
Ричард шумно издишва.
– Да не говорим за нея. Дано никога вече не се наложи. Да ти донеса ли нещо друго?
– Единственото ми желание е да спя – отвръща Ема. – И не искам да те разболея. По-добре си тръгвай. Обичам те.
– Утре в два ще дойда да ви взема с Морийн – казва той. – И аз те обичам.
Оставам в дрешника, докато Ема не отваря вратата няколко минути по-късно.
– Отиде си – съобщава.
Сгъвам и изправям краката си и се мръщя от болка. Искам да я попитам за неочакваната посока, в която е повела разговора, но лицето ѝ е толкова безизразно, та ми става ясно, че иска само да се махна.
– Може ли да изчакам няколко минути, преди да си тръгна? – питам.
Тя се поколебава, после кимва.
– Да идем в дневната – предлага. Улавям я да хвърля изпитателни погледи към мен. Настроена е предпазливо.
– А нататък какво ще правим? – питам я.
Тя се намръщва, виждам, че множественото число, което съм употребила, я е подразнило.
– Ще измисля какво – вдига рамене.
Ема не схваща. Тя като че не чувства спешна нужда да отмени сватбата. Ако Ричард може да ѝ въздейства така силно при кратко посещение, какво ще стане, като започне да ѝ подава хапки торта в устата с ръка, обгърнала кръста ѝ, шепнещ обещания колко щастлива ще я направи?
– Видя го да рита стената – припомням ѝ с повишен глас. – Не проумяваш ли какъв е той?
А и нещата въобще не опират само до Ема. Дори Ричард да я пусне да си иде – което не съм убедена, че ще направи, – има толкова много начини да навреди на мен. Ами онази тъмнокоса жена, предишната му приятелка, която дори не е понесла да задържи подаръка му от „Тифанис“? Вече съм убедена, че и нея е наранявал.
Бившият ми съпруг е роб на навиците си, човек, управляван от рутината. Каквато и красива скъпоценност да е съдържала онази лъскава тюркоазена торбичка, представлявала е неговото извинение към нея; опитът му да замаже грозен инцидент.
Ема не знае, че възнамерявам да спася всяка жена, която евентуално би станала съпруга на Ричард.
– Трябва да приключиш скоро – предупреждавам я. – Колкото повече продължава, по-зле ще бъде...
– Казах, че аз ще го реша – прекъсва ме Ема.
Отива до вратата и я отваря. Неохотно излизам.
– Довиждане – казва.
Изпитвам отчетливото усещане, че не възнамерява да ме види някога повече.
Само че е в грешка.
Защото вече ми е ясно, че ми е нужен мой собствен план. Семенцето на идеята беше посято, докато наблюдавах гневния изблик на Ричард при споменаването на името ми, на измисленото обаждане от моя страна. Сега тя се оформя в съзнанието ми, докато вървя по площадката, застлана с тъмносин мокет, откъдето Ричард е минал преди минути.
Ема си мисли, че Морийн ще се отбие у тях на другия ден да види сватбената рокля, а после ще идат да опитват торти с Ричард.
Изобщо не ѝ хрумва какво ще се случи в действителност.
Глава 38
Листовете с новичката ми полица за застраховка „Живот“ излизат от принтера.
Защипвам ги заедно, после ги пъхам в плик от плътна хартия. Погрижила съм се да избера план, който покрива не само смъртта ми при естествени обстоятелства, но и такава, причинена от злополука.
Поставям плика на бюрото си редом с писмото ми до леля Шарлот. Никога не ми е било по-трудно да пиша писмо. В него съм оставила информация за банковата ми сметка с отскоро нарасналото ми салдо, така че да има лесен достъп до нея. Също така тя е единственият бенефициент на застраховката ми.