– На интервю за работа – отвръщам. – Сега не искам да говоря, че да не го урочасам, ще ти разправя довечера.
Погледът ми пада върху платно в дъното на стаята: простор за пране пред сграда над канал във Венеция; ризи, панталони и поли са развявани от ветрец, който почти мога да усетя.
– Обещай ми нещо, преди да тръгна – казвам.
– Охо, днес си решила да командваш – подхвърля шеговито леля Шарлот.
– Сериозно, важно е. Ще заминеш ли за Италия преди края на лятото?
Усмивката помръква на устните ѝ.
– Нещо не е наред ли?
Отчаяно ми се иска да прекося стаята и да я прегърна, но се боя, че направя ли го, може да не събера сили да тръгна.
Бездруго всичко го пише в писмото ми.
„Помниш ли деня, в който ме учеше как слънчевата светлина съдържа всички цветове на дъгата? – написала бях в него. – Ти беше моята слънчева светлина. Ти ме науча как да се оглеждам за дъгата... Моля те, иди в Италия и ѝ се порадвай и заради мен.“
Поклащам глава.
– Всичко си е наред. Смятах да те изненадам с пътуване дотам. Но се опасявам, че ако получа работата, няма да можем да идем заедно – обяснявам. – Това е всичко.
– Да не мислим за това сега – казва тя. – Ти се съсредоточи върху интервюто си. Кога ще е то?
Поглеждам часовника си.
– След деветдесет минути – отговарям.
– Стискам палци – казва ми тя.
Пращам ѝ въздушна целувка и си представям как стига до меката ѝ буза.
Глава 39
За втори път в живота си стоя облечена в бяла рокля в края на тясна синя пътека и чакам приближаването на Ричард.
Вратите на асансьора се затварят зад него. Но той не помръдва.
Усещам напрежението в погледа му чак от моя край на коридора. Умишлено съм възбуждала гнева му дни наред, примамвала съм го да излезе от мястото, в което той се бори да го държи заровен. Правя тъкмо обратното на онова, към което се приучих по време на брака си.
– Изненадан ли си, любими? – питам. – Това съм аз, Нели.
Часът е точно два. Ема е на десетина метра от мястото, на което стоя, в дневната си с Морийн. Нито едната от двете не знае, че съм тук; промъкнах се в сградата преди час по петите на доставчик, когото причаках. Знаех точно по кое време ще пристигне мъжът, понесъл дългата правоъгълна кутия. Защото аз поръчах доставка за дузина бели рози до Ема този следобед.
– Очаквах да си извън града – казва той.
– Размислих – отвръщам. – Исках още веднъж да си побъбря с годеницата ти.
Ръцете ми опипват различни предмети в джобовете. Кой от тях ще извадя най-напред зависи от реакцията на Ричард. Ричард прави стъпка напред по пътеката. Почти невъзможно ми е да избегна неволното отдръпване назад. Въпреки лятната горещина черният му костюм, бялата риза и златистата вратовръзка са изрядно огладени и елегантни. Още не се е развилнял, както на мен ми е нужно.
– Нима? И какво възнамеряваш да ѝ кажеш? – пита. Гласът му е опасно тих.
– Ще започна с това. – Изваждам листче хартия. – Извлечение от кредитната ти карта „Виза“, показващо, че никога не си поръчвал „Равено“. Твърде далеч е да разчете ситния шрифт и да види, че това всъщност е едно от моите извлечения.
Трябва да продължа нататък, преди да е поискал да види доказателството. Усмихвам се на Ричард, макар че стомахът ми е сгърчен на топка.
– Също така ще обясня на Ема, че я следиш чрез телефона ѝ – съобщавам, като поддържам тона си равен и тих като неговия. – Както правеше и с мен.
Почти усещам как тялото му се напряга.
– Премина всички граници, Ванеса – изрича. Още една отмерена стъпка. – Заловила си се да тормозиш годеницата ми. След всичко, което изтърпях с теб, сега се опитваш да съсипеш тази ми връзка, така ли?
С крайчеца на окото си преценявам разстоянието до входната врата на Ема. Напрягам тялото си в подготовка.
– Излъга за Дюк – посочвам. – Знам какво си направил с него и ще кажа на Ема.
Това не е вярно, така и не научих какво се е случило с любимото ми куче, макар да не вярвам Ричард да го е наранил. Така или иначе, ударът попада в целта. Виждам как лицето на Ричард се сгърчва от ярост.
– Излъга и за анализа на спермограмата – продължавам. Устата ми е толкова пресъхнала, че с трудност изговарям думите. Правя крачка назад към вратата на Ема. – И слава богу, че не забременях от теб. Ти не заслужаваш да имаш дете. Направих си снимки, след като ме нарани. Събирах доказателства. Мислеше ме за неособено умна, нали?
Внимателно подбирам думите, за които знам, че ще вбесят бившия ми съпруг.
Действат.
– Ема ще те напусне, като ѝ разкажа всичко. – Вече не успявам да удържам треперенето на гласа си. Но истините, които изрича той, са безспорни. – Също както те е напуснала жената преди мен – добавям. Поемам дълбоко дъх и пускам заключителната си реплика. – Аз също исках да те напусна. Никога не съм била твоята сладка Нели. Не исках да остана омъжена за теб, Ричард.