Гласовата ѝ поща не ми дава информация за чувствата ѝ.
Ала когато я наблюдавам една вечер с Ричард, тя сияе.
Вървях към любимия ни ресторант в Горен Ист Сайд. Бях прочела препоръка в книга за самопомощ да посещавам болезнени места от миналото, за да се освободя от властта им върху мен и да си върна града като мой. Минах през кафето, където с Ричард пиехме лате и споделяхме неделния „Ню Йорк Таймс“, пошлях се около службата на Ричард с мисъл за пищните партита, които се организираха там всеки декември, подминах магнолиите и люляците в Сентрал Парк. С всяка крачка се чувствах по-зле. Идеята беше ужасна; нищо чудно, че въпросната книга отседяваше по рафтовете за преоценени издания в книжарниците.
И все пак упорствах, като възнамерявах да завърша обиколката си на питие в бара на ресторанта, където с Ричард бяхме отпразнували последните си две-три годишнини от сватбата. И тъкмо тогава ги видях.
Може би и той се опитваше да си върне контрола над заведението.
Ако бях вървяла само малко по-бързо, щяхме да стигнем до входа по едно и също време. След като бях изостанала, прикрих се до един магазин и надникнах. Зърнах дълги крака с тен, съблазнителни извивки и бързата усмивка, която тя отправи към Ричард, когато той отвори вратата пред нея.
Естествено беше съпругът ми да я желае. Кой мъж не би я поискал? Свежа като зряла праскова.
Промъкнах се по-близо и ги загледах през голямата витрина от пода до тавана. Ричард поръча на приятелката си питие – явно вкусът ѝ клонеше към шампанско – и тя отпи златистата течност от източена кристална чаша.
Не можех да допусна Ричард да ме види, не би повярвал, че е случайно съвпадение. Щеше да е сигурен, че съм го следила. Че съм ги следила двамата по-точно.
Ала краката ми отказваха да се поместят. Жадно я изпивах с поглед, когато тя кръстоса крака и цепката на полата ѝ разкри бедрото.
Той се беше навел близо към нея с преметната ръка на облегалката на стола ѝ. Косата му сега беше по-дълга, стигаше до яката на сакото; отиваше му. Имаше същото победоносно лъвско изражение, по което познавах кога е сключил успешна сделка, преследвана от месеци.
Тя отметна глава назад и се разсмя на нещо, казано от него.
Ноктите ми се бяха забили в дланите; никога не се бях влюбвала, преди да срещна Ричард. В този момент осъзнах, че и никого не бях мразила.
– Ванеса?
Гласът пред пробната ме изважда от спомените. Британският акцент принадлежи на шефката ми Лусил, жена, която не се слави с търпение.
Избърсвам с пръсти кожата под очите си, защото подозирам, че там се е стекла спирала.
– Разтребвам тук – обаждам се с предрезгавял глас.
– Една клиентка иска модел на Стела Маккартни – казва тя. – После ще довършиш в пробната.
Чака ме отпред да изляза. Няма време да си оправя лицето, да залича мърлявите следи на скръб, а отгоре на всичко чантата ми е в помещението за персонала. Отварям вратата и тя отстъпва крачка назад.
– Не си добре ли? – пита ме и съвършено оформените ѝ извити вежди се повдигат.
Грабвам тази възможност.
– И аз не знам – отвръщам. – Просто... нещо ми се гади.
– Ще можеш ли да довършиш деня? – осведомява се Лусил. В тона ѝ не личи никакво съчувствие и аз се чудя дали това провинение няма да е последното ми. Но тя сама си отговаря, преди да съм успяла да отворя уста. – Не, нищо чудно да си заразна. Трябва да си вървиш.
Кимвам и забързвам да си взема чантата, преди тя да е размислила.
Вземам ескалатора до основния етаж и пътьом зървам в многобройните огледала отрязъци от посърналото си лице.
Ричард е сгоден, нашепва съзнанието ми.
С бърза крачка излизам от служебния изход, забавям за малко край охраната да провери чантата ми и после се облягам на външната стена на магазина, за да си нахлузя маратонките. Обмислям дали да взема такси, но казаното от Хилари е истина. Ричард разполага с къщата ни в Уестчестър и с апартамента в Манхатън, който имаше от ергенските си години и запази, та да преспива в него след проточили се до късно срещи. Тъкмо там бе приемал нея. За него останаха и колите, и акциите, и спестяванията. Аз дори не понечих да се боря. Влязох в този брак без нищичко. Не работих през време на него. Не му родих деца. Не бях искрена и почтена.
Не се проявих като добра съпруга.
Ала сега се питам защо приех малката еднократна сума, която Ричард ми предложи. Новата му жена ще сервира на масата в порцеланови сервизи, избирани от мен. Ще се сгушва до него на велуреното канапе, което аз издирих. Ще седи, поставила ръка на крака му, и ще се смее с гърления си глас, докато той превключва скоростите на нашия мерцедес.