И се бе надявал, че ще го спася от него самия.
Когато Ричард накрая заговаря, казва онова, което от толкова дълго време съм искала да чуя:
– Съжалявам, Ванеса.
Извинявал ми се е и преди, но този път знам, че думите му са различни.
Най-после са искрени и реални.
– Дали има начин да ми дадеш още един шанс? – пита. – Подобрявам се. Можем да започнем отначало.
Отправям поглед към градините и ширналата се зелена морава. Много подобна гледка си бях представяла, когато Ричард ме заведе да ми покаже къщата ни в Уестчестър за пръв път. Двамата седим на веранда и се поклащаме на люлеещи се столове с десетилетия брак зад гърба ни. Свързани сме от спомени, които сме създали заедно, всеки от нас наслоява любими подробности, като ги преразказва отново, докато оформяме своя колективна памет.
Очаквах да съм гневна, като го видя. Но изпитвам само жалост.
Като един вид отговор на въпроса на Ричард му подавам платнената си чанта. Той изважда предмета, който е най-отгоре: черна кутийка за бижута. В нея са венчалният и годежният ми пръстен.
– Исках да ти ги върна – казвам, когато той отваря кутийката.
Твърде много време посветих да разсъждавам върху миналото ни. Сега му го връщам, за да продължа напред.
– Бихме могли да осиновим дете. Този път ще направим нещата идеални – продумва.
Бърше очите си. Никога преди не съм го виждала да плаче.
Морийн в миг се озовава помежду ни. Взема чантата и пръстените от Ричард.
– Ванеса, мисля, че е време да си вървиш – отсича. – Ще те изпратя.
Изправям се. Не защото тя ми е поръчала. Просто съм готова да си тръгна.
– Сбогом, Ричард – казвам.
Морийн ме повежда надолу по стълбите към паркинга.
Следвам я с по-бавна крачка.
– Можеш да постъпиш както желаеш със сватбения албум – казвам и посочвам към чантата. – Беше моят подарък за Ричард, така че по право се полага на него.
– Спомням си – подхвърля Морийн. – Тери се справи добре. Какъв късмет, че успя да те смести в онзи ден.
Заковавам се на място. Пред никого не бях споменавала колко близо бяхме да нямаме фотограф на церемонията.
Минали са близо десет години от сватбата ни; дори аз не бих могла да си припомня името на Тери толкова бързо.
Морийн среща погледа ми и си възстановявам думите му, че жена се обадила да отмени ангажимента. Морийн знаеше кой фотограф ще използваме, тъкмо тя предложи да включа черно-бели снимки, когато ѝ пратих по имейла линк към уебсайта на Тери и поисках мнението ѝ относно подаръка за Ричард.
Леденосините ѝ очи толкова много напомнят тези на Ричард в момента. Невъзможно ми е да отгатна какво си мисли.
Припомням си как Морийн идваше в дома ни за всеки празник, как прекарваше рождените си дни с брат си в дейности, към които знаеше, че не проявявам интерес, как така и не се бе омъжила и нямаше деца. Как никога не спомена име на едничка приятелка.
– Аз ще се погрижа за албума – казва. Спира на ръба на паркинга и докосва ръката ми. – Довиждане.
Допирът до кожата ми е като от гладък и студен метал.
Поглеждам надолу и виждам, че е поставила моите пръстени на четвъртия пръст на дясната си ръка.
Тя проследява погледа ми.
– Така ще ги пазя – пояснява.
Глава 41
– Благодаря, че ме прие днес – казвам на Кейт и се настанявам на обичайното си място на канапето ѝ.
Не съм идвала от месеци – от времето, когато още бях омъжена, – но стаята си е съвсем същата със списания върху масичката и няколко стъклени топки със снежни картини в тях върху перваза на прозореца. Срещу мен в голям аквариум две скаларии бавно плуват около зелено растение, а оранжево-бели риби клоуни и неонови тетри се провират през тунел от камъчета.
Кейт също не е променена. Очите ѝ са големи и излъчват топлота. Дългата ѝ тъмна коса е прибрана назад и се спуска по гърба ѝ.
Ричард ме залови първия път, когато тайно дойдох в града да се видя с Кейт. Дълго време не се върнах. Когато го направих, изрично споменах пред Ричард, че ще посетя леля Шарлот. Оставих телефона си в нейния апартамент и побързах да измина трийсетте пресечки дотук.
– Разведох се – подхващам.
Кейт се усмихва леко. Винаги е внимавала да не показва чувствата си, но макар и да сме се срещали само няколко пъти, научила съм се да ги разчитам.
– Той ме напусна заради друга жена – продължавам и усмивката изчезва от лицето на Кейт. – Но и тя вече не е с него – бързам да добавя. – Той претърпя нервен срив. Опита се да ме нарани и се появиха свидетели. Сега е подложен на лечение.