Наблюдавам как Кейт осмисля всичко това.
– Добре – кимва накрая. – Значи вече не представлява заплаха за теб?
– Именно – потвърждавам.
Кейт накланя глава на една страна.
– Напусна те заради друга, така ли?
Този път аз съм тази, която пуска лека усмивка.
– Тя беше идеалната заместничка – пояснявам. – Точно това си помислих първия път, когато я видях. Но сега и тя е в безопасност.
– Ричард винаги се е стремил всичко да е идеално – коментира Кейт. Обляга се на стола си и прехвърля десния си крак върху левия, после разсеяно се залавя да масажира глезена си.
При първата ни среща Кейт просто ми зададе няколко въпроса. Но те бяха пътеводители и ми помогнаха да разплета обърканите си мисли: „Защо според теб Ричард се старае да те държи извън равновесие? Каква би била мотивацията му за такова нещо?“.
При второто ми посещение Кейт побутна към мен кутията с книжни салфетки на масичката, при все че не плачех. При това движение погледът ми попадна върху дебелата плътно обхващаща китката ѝ гривна.
Задържа ръката си протегната и ми позволи добре да я разгледам. Но не каза нищо.
Да видя тази толкова характерна гривна, не би трябвало да ме изненада. Все пак тъкмо целта ми да събера информация бе причина да издиря бившата приятелка на Ричард, онази тъмнокоса жена преди мен.
Не беше трудно да я намеря; Кейт още живееше в града и я имаше в телефонния указател. Бях извънредно предпазлива. Никога не я споменах по име в черната си мушамена тетрадка и когато Ричард откри, че тайно съм ходила в града, казах му, че съм посетила психотерапевт.
Но Кейт беше по-предпазлива и от мен.
Тя ме слушаше замислено, но като че нямаше желание сама да сподели случилото се през годините на връзката ѝ с Ричард.
Мисля, че открих причината при третото си посещение.
Преди Кейт винаги се бе отмествала встрани, за да ме пусне в апартамента, и с жест ме подканваше да тръгна пред нея към дневната. Когато се изправяше, за да даде знак, че разговорът ни е приключил, пак така ми посочваше да тръгна пред нея, а тя ме следваше, за да ме изпрати.
Но на третото ми посещение, когато се почудих гласно дали просто да не се опитам да напусна Ричард и да отида у леля Шарлот, Кейт се изправи рязко и ми предложи чай.
Кимнах озадачена.
Тя отиде в кухнята и аз се загледах след нея.
Влачеше десния си крак по пода; тялото ѝ го компенсираше с леко подскачащо движение, за да я изнася напред. Нещо се бе случило с крака ѝ, онзи, който често масажираше по време на разговора ни. Нещо, от което бе останала с видимо накуцване.
Когато се върна с подноса с чай, подхвърли само:
– Та какво казваше?
Поклатих глава, когато се опита да ми подаде чашата с чай. Ръцете ми трепереха твърде силно, че да я поема.
Огледах красивото платинено колие, което носеше, плътната гривна и пръстена с изумруд на дясната ѝ ръка. Толкова изящни и скъпи бижута. Открояваха се на фона на скромното ѝ облекло.
– Казвах... не мога ей така да го напусна – произнесох задавено.
Мигове по-късно хукнах да си вървя, притеснена, че Ричард се опитва да се свърже с мен по мобилния ми телефон. Тогава за последно видях Кейт преди днес.
– Имаше полицейски доклад за инцидента. Морийн се е заела да се грижи отблизо за Ричард – казвам сега.
Кейт затваря очи за момент.
– Това е добре – кимва.
– Кракът ти... – подхващам, но замълчавам.
Когато Кейт заговаря, гласът ѝ е равен и безстрастен.
– Паднах по стълби. – Поколебава се и отклонява поглед към рибите в аквариума. – С Ричард се скарахме онази вечер, защото закъснях за важно събитие – казва. Сега говори по-тихо. – След като се прибрахме у дома и той си легна, аз напуснах апартамента. Носех куфар. – Преглъща мъчително и ръката ѝ отново масажира глезена. – Реших да сляза по стълбите, вместо да използвам асансьора. Не исках някой да чуе камбанката му. Само че Ричард... не беше заспал.
За кратко лицето ѝ се сгърчва, после тя се овладява и продължава.
– Не го видях никога повече.
– Съжалявам – казвам ѝ. – Сега и ти си в безопасност.
Кейт кимва.
След малко промълвява:
– Желая ти всичко хубаво, Ванеса.
Изправя се и ме изпраща до вратата.
Чувам ключалката да щраква зад мен, докато тръгвам по стълбищната площадка. Тогава внезапно се извръщам да погледна апартамента ѝ и в съзнанието ми се оформя връзка, когато си припомням нещо видяно отдавна.
Жената с шлифера, която стоеше пред забавачката, докато опаковах вещите в класната си стая. Извърна се и се отдалечи с подскачащо движение, когато се приближих до прозореца.