– Реших, че заслужаваш да знаеш – изричам.
Ванеса ми връща снимката.
– Чудила съм се за теб – признава Ванеса. – Появи се сякаш от нищото. Правих проверки за теб онлайн и не беше съществувала допреди няколко години. Не намерих за теб повече от адрес и телефонен номер.
– Предпочиташ ли да не беше знаела коя съм? – питам я.
Тя го обмисля за момент.
После поклаща глава.
– Истината е единственият начин да се продължи напред.
И тогава, тъй като няма какво повече да си кажем, махвам на приближаващо такси.
Качвам се в него и се извръщам да погледна през задното стъкло.
Вдигам ръка.
Ванеса ме гледа за момент. После и тя вдига своята в отговор с огледално на моето движение.
Обръща се и се отдалечава от мен в същия миг, в който таксито ми потегля; разстоянието помежду ни се увеличава с всяко вдишване.