– Благодаря, мила – отвръща тя. – Извикай ме, ако ти е нужно нещо.
Когато вратата се затваря, отпускам отново глава върху възглавницата и усещам как замайването ме обгръща. Разполагам с шест хапчета... Ако оставя една от горчивите бели таблетки да се разтвори върху езика ми, вероятно ще мога да спя чак до сутринта.
Ала внезапно ми хрумва по-добра идея. Проправя си път през мъглата в съзнанието ми: Те току-що са се сгодили. Още не е прекалено късно!
Докопвам чантата си и изваждам от нея телефона. Номерата на Ричард още са програмирани в него. Мобилният му телефон иззвънява два пъти, после чувам гласа му. Тембърът говори за по-едър и по-висок мъж от бившия ми съпруг, контраст, който винаги съм намирала интригуващ. „Ще се свържа с вас“ гласи записаното му съобщение. А Ричард винаги, ама винаги спазва обещанията си.
– Ричард – заговарям задъхано. – Аз съм. Чух за твоя годеж и трябва да говоря с теб...
Яснотата, която съм изпитала само преди миг, се изплъзва като риба през пръстите ми. С мъка откривам нужните думи.
– Моля те, обади ми се. Много е важно.
Гласът ми пресеква на последната дума и аз натискам бутона за прекъсване.
Държа телефона опрян до гърдите си и затварям очи. Може би имаше шанс да избегна угризенията, бушуващи в тялото ми, ако само се бях помъчила да разтълкувам предупредителните знаци. Да оправя нещата. Не може да е твърде късно. Не мога да понеса мисълта Ричард да се ожени отново.
Трябва да съм задрямала, защото, когато час по-късно телефонът ми вибрира, подскачам стресната. Поглеждам към екрана и виждам съобщение.
Съжалявам, но няма какво повече да си кажем. Грижи се за себе си. Р.
В този момент ме сграбчва осъзнаване. След като Ричард е с нова жена, току виж съм успяла да си създам някак свой живот. Мога да живея у леля Шарлот, докато спестя достатъчно, че да си наема апартамент. Или може да се преместя в друг град, където нищо няма да ми припомня миналото. Ще си взема домашен любимец. И ако след време зърна тъмнокос бизнесмен в добре скроен костюм да завива откъм ъгъла и слънцето да блести в стъклата на тъмните му авиаторски очила, сърцето ми, дай боже, няма да подскочи, преди да съм осъзнала, че това не е той.
Ала докато той е с нея – жената, натрапила се най-нахално да стане новата госпожа Ричард Томпсън, подпомогната от факта, че аз си затварях очите за нея, – никога няма да намеря покой.
Глава 5
Когато се вгледаше внимателно в живота си, Нели имаше чувството, че е била няколко различни жени през своите двайсет и седем години: единствено дете, прекарвало часове да си играе самичко край потока близо до къщата; тийнейджърка, приспиваща децата, които ходеше да гледа вечер, с обещанията, че в тъмното не се спотайват никакви чудовища; завеждащата социални връзки на женското студентско дружество Чи Омега, която понякога си лягаше, без да си е направила труда да си заключи вратата. Съществуваше и днешната Нели, излязла от филм на ужасите, която твърдо държеше да не е последната келнерка, която ще заключи „Гибсънс Бистро“ след приканването на посетителите да се разотиват в един след полунощ.
Преподавателката в забавачката беше друга версия на Нели: учителката в джинси, която можеше да декламира наизуст всяка книга за Слончо и Прасчо, написана от Мо Уилемс, която раздаваше био бисквитки с форма на животни и мънички чепки грозде, която помагаше на децата да оцветяват щамповани пуйки за Деня на благодарността. Колегите ѝ в „Гибсънс“ я познаваха като келнерката с черни миниполи и алено червило, която подхвърляше остроумни шеги, докато обслужваше маса с грубовати бизнесмени, за да спечели по-голям бакшиш, и способна да носи с една ръка огромен поднос с гурме бургери. Едната Нели принадлежеше на деня, другата беше нощна птица.
Ричард я беше виждал и в двата ѝ настоящи свята, макар очевидно да предпочиташе самоличността ѝ на учителка в забавачка. Възнамеряваше да напусне работата си като келнерка веднага след сватбата, а учителското си място – щом забременееше, което и двамата с Ричард се надяваха да се случи скоро.
Ала малко след като се сгодиха, той предложи тя да даде предизвестие за напускане в „Гибсънс“.
– Искаш да кажеш да напусна сега? – погледна го изненадано Нели.
Имаше нужда от парите, но нещо повече, харесваше хората, с които работеше. Бяха жизнерадостна групичка – микрокосмос от страстни креативни личности, дошли в Ню Йорк от всички краища на страната, привлечени като нощни пеперуди от светлините на града. Двете ѝ колежки келнерки Джоузи и Марго бяха актриси, които се опитваха да пробият в театъра. Бен, оберкелнерът, беше решен да стане следващия Джери Зайнфелд и упражняваше комедийните си скечове, когато смените не бяха много натоварени. Барманът Крис – уголемено копие на Джейсън Стейтъм, който привличаше като магнит женска клиентела в заведението – всеки ден пишеше глави от романа си, преди да дойде на работа.